Лана Басташич е босненска журналистка, драматург, поетеса и писателка на произведения в жанра драма и лирика. Тя е родена в Загреб и израства в Баня Лука. Следва английска филология и журналистика във Филологическия факултет на Университета на Баня Лука. Получава магистърска степен по културология във Факултета по изящни изкуства на Белградския университет. Нейните разкази са включени в регионални антологии и списания в цяла бивша Югославия. През 2014 г. печели първа награда за непубликуваната си стихосбирка „Naivni triptih o Bosni i umiranju“ (Наивен триптих за Босна и умирането) на Дните на поезията в Зайчар. През 2015 г. издава самостоятелно сборника за деца „Nastja crta sunce“ (Настя рисува слънцето).
Дебютен роман
Дебютният ѝ роман „Uhvati zeca“ (Хвани заека) е публикуван през 2018 г. Той е история за две босненски жени и тяхното сложно приятелство, неговото преоткриване и намирането на собствената идентичност. Романът е номиниран за 65-ата награда на седмичния вестник „NIN“ за най-добър роман годината и за наградата „Биляна Йованович“. През 2020 г. книгата получава наградата за литература на Европейския съюз като представител на Босна и Херцеговина.
Още: Откъс от "Хвани заека" на Лана Басташич
Сюжетът
„Хвани заека“ на Лана Басташич, подобно на „Гениалната приятелка“ на Елена Феранте, разкрива тайните на женското приятелство и всички начини, по които двама души могат да се наранят, обичат, разочароват и разбират и разбират погрешно. Лана Басташич гостува в България в рамките на Софийския международен литературен фестивал, на който представи своята книга. Вижте интервю с авторката.
Интервю
Кога възникна любовта Ви към литературата?
Бях много, много малка. С четенето се пренесох в своя собствен свят. Родителите ми са зъболекари и имахме само медицински книги вкъщи. По този начин книгите с художествена литература бяха нещо, което беше само мое и почувствах, че мога да отида в един вид различен свят. Беше нещо като вид бягство, начин да подхраня собственото си въображение.
Когато разбрахте, че искате да станете писател?
Дълго време си мислех, че това не е вариант за мен, защото в училище не ни бяха разказвали за жени писателки. Никога не бяхме чували за тях и не знаех, че това може да е опция. Но винаги съм писала. Започнах да водя дневник, когато бях на седем и когато вече постъпих в университета разбрах, че това е нещо, което винаги съм правила, че винаги съм искал да го правя. Много е трудно като професия, защото не е лесно да да живееш като писател. В крайна сметка се получи, не съм го планирала. Аз просто реших да правя това, което обичам и се чувствам късметлийка.
Още: Мирча Картареску: Всеки, който иска да създава красота, по същество е поет
Как се ражда една Ваша книга?
Специално "Хвани заека" се роди от различни части от информация, които ми послужиха за вдъхновение. Някак успях да ги свържа в един роман и след като ми хрумна идеята, направих схемата, хронологията, картата. Пишех всяка вечер, защото работя като учител по литература. Така че се прибирах вкъщи и започвах да работя от 11 часа вечерта до 3-4 часа сутринта. Когато усетя, че трябва да разкажа история, тогава знам, че си струва да я разкажа със стил и да предам емоцията от нея.
Вие сте поет, автор на детски книги и писател. Кое от тях предпочитате?
Още: Стъпваме по жаравата на вековете с Ивелина Радионова и "Наричат ме България"
Мисля, че съм най-вече писател. Обичам да разказвам истории. Не мисля, че поезията ми е много добра, защото мисля, че е твърде раказвателна. А аз искам да разказвам истории - започвам да мисля какъв е този герой, какво да правя с неговите мечти, надежди, страхове Мисля, че кратките разкази са любимият ми любим жанр.
В книгата Ви "Хвани заека" описвате едно необикновено приятелство между две жени. Възможно ли е то в живота?
Трудно е да го наречем само приятелство, защото то е толкова сложно и чувствам, че имаме нужда от повече думи, но понякога няма такива, за да опишем определени взаимоотношения. Техните отношения са като на сестри, има и романтика, има дори еротика. Отношенията им са: "Аз съм такава, защото ти си в живота ми и ти си такава, защото аз съм в твоя живот." Между тях има дори конкуренция, понякога те дори се мразят, но има и много любов между двете. За мен всяка връзка е различна, но когато човек е в нея е важно да излезе от егото си и да си каже: "Искам да си представя какво е да си ти." Това е много важна задача в живота ни.
Какво знаете за България и нейните писатели?
Още: "История на пчелите" – романът предупреждение, който стана световен хит
Интересен факт е, че книгата ми с кратки разкази, която излезе преди три години започва с цитат от "Физика на тъгата" на Георги Господинов. Тази книга беше много важна за мен и ме вдъхнови да пиша. Бях много щастлива да го срещна на различни фестивали. Той беше моята първа връзка със съвременната българска литература. За първи път съм в България и е много приятно да разговарям с читателите тук - те знаят какво е да израснеш на Балканите, в системи, които се разпадат... Така че мисля, че българските читатели ще могат да извлекат много интересни неща от книгата ми "Хвани заека".
Наближава третата година на войната в Украйна и сякаш мирът е далеч. Какво е Вашето мнение за този конфликт?
За мен е тъжно да видя, че не се учим от миналото и тази идея за тази много твърда идея за идентичност и превъзходство на националността, която е мит води до много насилие. Това започва, когато нямаш емпатия към по-малкия, по-слабия и започваш да го експлоатираш. Виждаме това навсякъде по света не само в Европа. Светът кърви и всичко започва от езика - от начина, по който говорим помежду си, от момента, в който не знаем кога да спрем, да се преборим със стереотипите в нас, да можеш да мислиш от гледната точка на другия. Това са нещата, които трябва да научим, защото сме ги забравили.