Така наречената "дупка в бюджета" ще се окаже по-малка от цитираните 12 милиарда лева, защото тази сума ще е при сценарий "всички искат всичко". Това прогнозира в Студио Actualno икономистът Румен Гълъбинов на фона на очакванията тази седмица бюджет 2025 да се входира в парламента.
Според него гласуваните увеличения за различни сектори от страна на 50-ото Народно събрание няма да бъдат изрично отменени от 51-ото, ще останат и коледните добавки за пенсионерите. "Но ще се случат други неща, които ще вкарат бюджета в една разумна рамка за 3% дефицит - първо, да завършим 2024 г. на 3%, да имаме под 3% за 2025 г., а също и за макрорамката за следващите три години, защото трябва да покажем устойчивост по този критерий за еврозоната", коментира финансистът.
Свръхпечалбите на банките и по-висок ДДС
"Това, което вероятно ще мине, е да се върне 20% ДДС за всички браншове. Тези, които след Covid ползваха привилегията, вече нямат нужда от такава. Би могло за всички да бъде 20%, включително за хляба. Хлябът не е някаква особена стока", смята Гълъбинов. Осигуровките няма да се вдигат - поне такива са сигналите. Единствено се мисли за максималния осигурителен доход: Максималният осигурителен доход ще се вдигне, ако има бюджет, с който да започнем новата година.
Снимка: iStock
"Спорна е и мярката за облагане на свръхпечалбите на банките. Трябва да се дефинира колко големи печалби. И дали наистина банките ще плащат този тип данък, или ще си трансформират печалбите, за да не попадат те под облагане? Тук ефектът ще е спорен. Друг спорен ефект би имало с данъчна амнистия. За да я имаме, трябва в много дълъг период от време да сме имали затруднение в събираемостта на данъци и да имаме много ниска събираемост. Аз мисля, че не е точно такъв случаят", коментира Гълъбинов и добави как влизането в Шенген и еврозоната ще доведе до повече приходи в бюджета в сравнение с всякакви други мерки.
Още: Пеевски опитва да трупа имидж с парите за полицаи, военни, учители
Еврозоната и движението на цените
"Аз мисля, че ще сме изпълнили всички критерии за еврозоната в края на 2024 г. – инфлация, дефицит, дълг, валутен курс, лихви. Буквално след един месец ще отчетем, че отговаряме на всичко. Веднага като ни кажат дата – юли 2025 или януари 2026 г., това ще окаже влияние на икономиката, на нейното изсветляване. Това ще напълни повече бюджета, плюс акцизите на цигарите и алкохола, като те навсякъде по света и в Европа се вдигат. И евентуално може да се помисли за акциза на горивата – едно вдигане няма да е неоснователно, а ще донесе приходи в бюджета", твърди икономистът.
Още: Амнистия за мафиотите - някои хора, които се чудят как да си изперат кеша
Той припомни, че преди влизането на Хърватия в еврозоната - още когато ѝ беше потвърдена дата - за оставащите 6 месеца до пълноправното ѝ членство цените на имотите се вдигнаха допълнително на ръста, който имаше преди това. Какво ще се случи, ако България получи дата за членство - вижте във видеото прогнозата на Румен Гълъбинов.
Водещ: Мирослав Димитров
