Изпращаме 2022 година, но каква беше тя през призмата на икономиката и финансите? В Студио Actualno посрещаме с този въпрос Кузман Илиев - икономически и политически анализатор.
"Политическият хаос, който цари в странат предизвиква една много сериозна финансова и икономическа несигурност. Ако погледнем към домакинствата - всички са ударени от тази много висока инфлация, 17-19% е смазваща за всяко едно домакинство. Ако погледнем към бизнеса - инфлацията е огромен проблем, защото предприемачите не могат да си направят калкулация колко струват техните ресурси, нито да си направят калкулация за колко ще си продадат продукцията утре. Ако си предприемач - настава абсолютен хаос, нямаш никакъв хоризонт. За хазната е същото - тя не може да остойности нейните приходи реални ли са и по-страшното, не може да види нейните разходи колко са. Давам пример с обществени поръчки, които са сключвани преди 2-3 години, а сега разходите на онези, които трябва да ги изпълнят/ са се качили с 40-50%. Има случаи, в които се отказват и да не довършат проектите. Говорим за ВиК, ЖП инфраструктура, магистрали и т.н. Има опити за индексации, които всеки чете и тълкува както си иска", каза той.
Има ли реалност, в която българско правителство може да извърши действия, за да се успокои инфлацията или ние сме една орехова черупка в огромен океан от икономически зависимости и всъщност нямаме какво да направим?
Много сме зависими, много пари се напечатаха - над 5 трилиона долара глобално след пандемията. Имаше една енергийна обсебеност за това изкопаемите горива да изчезнат, т.е. да се направи зеленият преход много бързо - не се получи. Европа беше станала твърде зависима от Русия и от Китай. Ние, в България, малко аристократично си затворихме 2 рафинерии, 4 ядрени блока, не направихме 7-и блок в Козлодуй, не правим нова ядрена централа с хоризонт 10-15г. сега говорим, че ще затваряме и половината от енергийния ни микс. Т.е. Не правим нищо по линия на това инфлацията да спадне по линия на създаването на стоки и евтини енергийни ресурси. Инфлацията има две страни - много пари и малко стоки. Ако произвеждаш повече - намаляваш удара от многото пари, ако се намали печатането на пари се намалява генерално инфлацията
Кой е онзи управляващ, който ще каже: "Няма да вдигаме пенсии и заплати, за да не вдигнем инфлацията"?
Отговорният държавник. Тук има политическа цена, която трябва да бъде платена. Заради стратегическо късогледство Европа е в най- неизгодна ситуация. Пример: След Втората световна война САЩ знаят, че могат да са тотално енергийно независими, но не го правят. Защо? Защото използват Близкия изток, използват алтернативи, за да не изхабяват ресурса, с който разполагат - техните залежи. Преди 10-ина години решиха да станат енергийно независими и вече са нетен износител на нефт, на газ, те нямат нужда от Близкия изток, за това излязоха от там стратегически и геополитически засега. Европа няма такива ресурси, не разработва това, което има. Отказва да види дали има газ, зависи от руснаците, спира да търгува с тях. На българско ниво пък е абсурдно да не искаме да направим едно бодване в земята да видим дали имаме конвенционален газ - не шистов, дали по Черноморието, дали в северозапада.
Какво следва, след като бюджетът за тази година вече беше удължен?
Кой трябва да създаде новият бюжет?
Коя е надеждата и правилните икономически ходове за да се стабилизира икономиката?
Вижте отговорите на тези въпроси в цялото интервю.
