Преди повече от 2500 години на северния бряг на езерото Ван урартите построяват черна крепост от обработен базалт, която няма аналог в региона. Сега археолозите се опитват да разберат нейната история.
Първият запис за урартите като важна военна сила в региона се появява при Салманасар III, който управлява Асирия през 859 – 824 г. пр.н.е. Вниманието му привлича държавата, която се появява на северната граница на неговото царство. Салманасар не е доволен: той разбива напълно армията на първия урартски цар Арам и изгаря столицата му, за което оставя клинописен запис.
ОЩЕ: Отстъпващите води на езерото Ван разкриха пристанище на царството Урарту
Победата на Салманасар III показва, че урартската армия не е могла да съперничи на асирийската армия в открита битка. Тогава владетелите на Урарту решили да променят подхода. От военна гледна точка техните действия в случай на сблъсъци на границата могат да се нарекат партизански – това били точни атаки на малки групи. Но само партизански атаки не можели да ги спасят от Асирия. И урартите започнали да строят крепости.
Историците смятат Тушпа на западния бряг на езерото Ван за най-древната от тях. Известно е, че при Сардури I, първия цар на основната урартска управляваща династия, този град вече се е считал за столица. Но Тушпа не е била единствената крепост на брега на Ван.
Още при Сардури I са изградени още два укрепени замъка: единият на същата скала Ван, другият малко на юг. За времето си урартските крепости удивляват с широтата на архитектурния си замисъл и количеството ресурси, изразходвани за изграждането им, включително човешки.
Поради такива сериозни инвестиции в отбраната някои историци дори предполагат, че урартите не са имали голяма армия и по време на набезите на асирийците, мидийците или скитите просто са стояли в огромните си крепости – за щастие, е имало резервоари, зърнохранилища и дори впечатляваща по размер винотека.
Тази хипотеза не изглежда убедителна по няколко причини. Първо, оставайки в крепостите, владетелите на Урарту не биха могли да прекъснат пътя за доставки на желязо и коне от север до Асирия, което значително би усложнило снабдяването на армията на последната. Второ, не е съвсем ясно как, седейки в замъци, те са установили контрол над по-голямата част от долината на Арарат – най-плодородната част на Арменските планини.
ОЩЕ: Мистериозни руини се крият на дъното на езерото Ван
Всичко това се случва при цар Менуа, управлявал Урарту през 810 – 786 г. пр.н.е. Този изключителен командир (други не са побеждавали Асирия) също има пръст в изграждането, макар и не на крепости. При него в долината на Арарат е изградена мрежа от напоителни канали и земеделски селища.
Но още неговият син Аргищи I се връща към изграждането на военни крепости, тъй като плодородните и добре поддържани земи привличали любителите на грабежа. Той построява Еребуни – крепост в покрайнините на съвременен Ереван (Армения), Аргищихинили – административен и икономически център на Араратската долина, охраняван от две големи военни крепости.
След управлението на Аргищи I Урарту внезапно губи предишното си величие. Новият цар Сардури II първоначално успешно продължава агресивната политика на своите предшественици, но подценява врага. При него владетел на Асирия става Тиглатпаласар III, който веднага започва борба за възстановяване на хегемонията на своята държава в Западна Азия.
Тиглатпаласер побеждава урартската армия и разрушава Тушпа, в която Сардури II се опитва да се скрие. С това започва упадъкът на държавата Урарту, завършващ с неговата гибел. Изглежда, че при такива обстоятелства е време да забравим за изграждането на крепости – вече няма време за тях. Но владетелите на Урарту мислят различно.
Следващият цар Руса I построява Русахинили и премества столицата там от Тушпа. При него са основани още два големи военни замъка: Тейшебайни на хълма Кармир Блур (покрайнините на Ереван) и Кеф на северния бряг на езерото Ван.
Сега археолозите провеждат разкопки на Кеф. Той е разположен на склона на планината Сюфан, на височина от 2300 метра. Кеф се различава от другите урартски крепости с широкото си използване на дялан базалт. Други подобни черни замъци от урартския период все още не са открити никъде.
Според изследователите местоположението на крепостта и материалите, използвани при строителството, предполагат, че тя е служила не само за отбрана, но и като символ на властта на урартския цар и стабилността на империята – противно на това, което са смятали нейните съседи и врагове.
Тази година разкопките били насочени към горната зала на замъка. Археолозите са открили различни предмети, включително инструменти от кремък и обсидиан, керамика и множество животински кости. Освен това са открити три каменни конструкции, наречени „слонски крака“ – вероятно жертвени олтари.
ОЩЕ: 3300-годишна плочка от загадъчната Хетска империя описва катастрофално нахлуване в четири града
Тези находки, смятат учените, показват ролята на замъка в провеждането на големи празници и/или жертвоприношения, вероятно като част от религиозни или царски церемонии. Въпреки че Кеф никога не е бил столица на Урарту, владетелите най-вероятно са го отличавали от редицата други крепости.
Все още не е напълно ясно кога хората са напуснали замъка Кеф. Но в някои помещения археолозите открили слой пепел с дебелина 60 – 70 сантиметра. Учените смятат, че това са следи от разрушителен пожар, продължил няколко дни. Той може да е причинил изоставянето на древната крепост.
