Преди около четвърт милиард години на живота на Земята на практика била подписана смъртна присъда: повече от три четвърти от всички организми на сушата и в морето изчезват. Твърди се, че масивните вулканични изригвания са основната причина за бедствието, но сега учените са открили, че нашата звезда също е изиграла роля в него.
От всички природни бедствия, които са застигнали Земята, най-трудно е да се оцени мащабът на пермско-триаското измиране, което е погубило повече от 70 процента от сухоземния и около 96 процента от морския живот. Очевидно основната причина за това събитие е мащабно вулканично изригване, оформило сибирските капани.
Изхвърлянето на вулканични газове не само причинило рязко глобално затопляне, но и разрушило озоновия слой, който предпазва Земята от смъртоносната ултравиолетова радиация на Слънцето. След като изследвали спорите и поленовите зърна на растения от този период, международен екип изследователи от Китай, Великобритания и Германия стигнали до извода, че по време на измирането дори слънчевата светлина може да е била вредна за живите организми.
Въпреки че растенията зависят от слънчевата светлина, необходима за фотосинтезата, силното ултравиолетово лъчение им вреди. За да се предпазят, те произвеждат специални фенолни съединения, които действат като слънцезащитен крем и покриват с тях листата си и особено поленовите зърна, необходими за успешно размножаване.
След като изследвали състава на изкопаем прашец от Великото измиране, учените открили повишено съдържание на тези съединения в тях, а пикът на концентрация по време съвпада с пика на вулканичната активност в Сибир. Освен непосредствения разрушителен ефект върху растенията (в онези времена се формирали много мутантни поленови зърна и спори), силната радиация също предизвиква силен стрес върху растенията, което намалява тяхната биомаса и хранителна стойност за животните.
Обобщавайки изводите, може да се каже, че вулканично изригване от мащаба на края на пермския период не може да не причини опустошителни последици за цялата планета, както пряко, така и косвено. Остава само да се удивим колко малко видове живи организми са успели да оцелеят и да встъпят в новата, мезозойска ера на земния живот.
Изследването е публикувано в списание Science Advances.
ОЩЕ: Предците ни използвали лунния календар още преди 20 000 години