Тревожно изследване установява, че бебетата имат 15 пъти повече микропластика в тялото си от възрастните, съобщава Евронюз, цитиран от БГНЕС.
Микропластмасите са малки парчета пластмаса с размер по-малък от 5 мм. Те се използват в различни индустрии като козметика, биотехнологии, продукти за измиване и капсули с лекарства. Но те могат да бъдат създадени и при разграждане на пластмасови предмети. Това може да е от нещо толкова просто като измиване на синтетични дрехи под чешмата. Друг начин за разграждане на микропластмасата е чрез дъвчене на биберон.
Изследователите смятат, че начинът, по който бебетата консумират толкова високи нива на микропластмаса, е чрез залъгалки за дъвчене като биберони и от пълзене по килими, които съдържат микропластика. Екипът е изследвал за два често срещани вида микропластмаси, полиетилен терефталат (PET) и поликарбонат (PC). За да открият PET и PC, те изследват нивата на микропластмаса в пробите от изпражнения от 10 възрастни и 6 бебета в щата Ню Йорк, САЩ. Във всички проби те открили поне един вид микропластмаса. Това означава, че е много вероятно да има и микропластмаса при възрастните. Но когато сравнили бебешките проби с тези на възрастните, изследователите са открили поне 10 пъти повече.
За съжаление, все още не се знае какво точно е въздействието на микропластмасата върху човешкото здраве. Но има нарастваща загриженост, че тя може да бъде много вредна при поглъщане. Най-малките парчета могат да преминат през клетъчните мембрани и да влязат в кръвообращението ни.
Учените смятаха, че микропластичните частици преминават безвредно през стомашно-чревния тракт. Но последните изследвания показват, че най-малките парчета са в състояние да преминат през клетъчните мембрани и да влязат в кръвообращението ни. Това е притеснително, тъй като изследвания върху микропластиката при лабораторни животни са причинили клетъчна смърт, възпаление и метаболитни нарушения.
Вече знаем повече за това защо микропластмасата е вредна за околната среда. Миналата година учени от университета Дюк показаха, че рибите се увреждат от химикали от микропластмаса в океана. Много от микропластмасите, отчупени от прането на синтетични дрехи, се озовават в океана. Учените открили, че химикалите, покриващи микропластмасата, влияят върху репродуктивните хормони на рибата.
Като морски филтри, мидите могат да дойдат на помощ, като премахнат микропластмасата от океаните. Изследователите установяват, че група от 300 миди може да филтрира 250 000 парчета микропластмаса на час. Компютърно моделиране показва, че мидите един ден биха могли да бъдат отговорни за филтрирането на 25% от микропластиката във водата, която ги заобикаля.
Ако използването на мида за почистване на играчките на вашето бебе не звучи толкова осъществимо, се препоръчва да намалите синтетичните материали, които купувате. Въпреки това не се препоръчва да изхвърляте всичките си стари синтетични боклуци в кофата за боклук, тъй като те вероятно биха се озовали в депо, където никога няма да имат възможност да се разградят.
Има филтри, които можете да купите, улавящи микропластмасата, излизаща от синтетичните ви дрехи. Или алтернативно, можете да промените седмичното си пране, и да изчакате, докато имате възможност за пълно зареждане, тъй като прането при пълно зареждане намалява триенето, което води до по-малко влакна, които отиват в канализацията.
