Картографията се е появила преди писмеността, а методите за изобразяване на земната и морската повърхност са се променяли заедно с цялата човешка цивилизация: от първите скални рисунки до цифровите карти, съдържащи етнографска, икономическа и социална информация.
Още: Трансплантирали са свински бъбрек на жена в САЩ
Още: В недрата на Земята има огромни запаси водород – само 2% са достатъчни за стотици години
От първия ден, когато картите започнали да се използват за ориентация в света, те са го отразявали такъв, какъвто са го виждали нашите предци, а неизвестният за тях свят бил населяван от митични същества и чудовища. Предполага се, че средновековните картографи са изписвали върху картите фразата „Тук има дракони“, за да отбележат неизвестните региони на света.
Най-древните карти на света
Най-ранните известни карти на света са от класическата античност (класическия период), а най-старите образци от VI – V век пр.н.е. все още се основават на концепцията на плоската земя. Карти на света, предполагащи сферична форма на Земята, се появяват за първи път през елинистическия период. Развитието на гръцката география по това време, особено това на Ератостен и Посидоний, кулминира в римската епоха с картата на света на Птолемей (II век от н.е.), която остава авторитетна през цялото Средновековие.
От времето на Птолемей знанието за приблизителния размер на Земята е позволило на картографите да оценят степента на своите географски познания и да посочват известни, но все още неизследвани части на планетата като terra incognita. С епохата на откритията, между XV и XVIII век, картите на света стават все по-точни; изследването на Антарктика, Австралия и вътрешността на Африка от западни картографи се отлага до XIX и началото на XX век.
Още: Сребърен амулет може да пренапише историята на християнството в ранната Римска империя
Още: Проучване: Необвързаните жени са по-щастливи от необвързаните мъже
Плочата Сен Белек от бронзовата епоха
Още: Първи по рода си фрагмент от викингски меч e открит в Нидерландия
Още: Забравените гиганти: Имало ли е наистина исполини в древни времена?
Плочата Сен Белек, открита през 1900 г. във Финистер, Франция, е датирана между 1900 и 1640 г. пр.н.е. Анализ, публикуван в Бюлетина на Френското праисторическо общество, показа, че плочата е триизмерно представяне на долината на река Одет във Финистер, Франция. Това прави плочата Сен Белек най-старата известна карта. Според експертите картата вероятно не е използвана за навигация, а по-скоро за показване на политическата сила и териториалния обхват на владенията на местния владетел от ранната бронзова епоха.
Вавилонската Imago Mundi (ок. VI век пр.н.е.)
Още: Смъртта не е краят: Математически модел предполага, че клетките могат да бъдат съживени
Още: Варварите в римската епоха влизали в битка в наркотичен транс
British Museum / Public Domain
Вавилонската карта на света, известна като Imago Mundi, обикновено се датира от VI век пр.н.е. Картата, реконструирана от Екхард Унгер, показва Вавилон на Ефрат, заобиколен от кръгла територия, включваща Асирия, Урарту (Армения) и няколко града, на свой ред заобиколени от „горчива река“ (Океан), с осем отдалечени региона (нагу), разположени около него под формата на триъгълници, за да образуват звезда. Придружаващият текст споменава разстояние от седем беру между отдалечените региони. Оцелели са описанията на пет от тях:
- третият регион е мястото, където „крилатата птица не завършва своя полет“, тоест не може да достигне;
- в четвъртия регион „светлината е по-ярка от залез-слънце или звездите“: той лежал на северозапад и след залез-слънце през лятото бил практически в полумрак;
- петият район, разположен строго на север, лежал в пълен мрак, земя, „където нищо не се вижда“ и „слънцето не се вижда“;
- шестият е регион, „където живее рогатият бик и напада новодошлия“;
- седмият район лежал на изток и бил мястото, „където се ражда утрото“.
Картата на Анаксимандър
Възможно изображение на световната карта на Анаксимандър (Bibi Saint-Pol / Public Domain)
На Анаксимандър (ок. 610 – 546 пр.н.е.) се приписва създаването на една от първите карти на света, която била с кръгла форма и показвала известните земи по света, групирани около Средиземно и Черно море в центъра. Всичко това било заобиколено от океан.
Хекатей от Милет
На Хекатей от Милет (ок. 550 – 476 г. пр.н.е.) се приписва работа, озаглавена Periodos Ges („Пътешествия около Земята“ или „Обзор на света“), състояща се от две книги, всяка организирана под формата на периплус (перипъл). Едната от тях е посветена на Европа и представлява периферията на Средиземно море, описвайки всеки регион, простирайки се на север до Скития.
Реконструкция на картата на Хекатей (Bibi Saint-Pol / Public Domain)
Другата книга, посветена на Азия, е подобна на Перипъл на Еритрейско море, от която е оцеляла версия от I век сл.Хр. Хекатей описва страните и обитателите на познатия свят, като разказът за Египет е особено подробен; описанието е придружено от карта, базирана на картата на Анаксимандър, която той поправил и разширил. Това произведение е оцеляло само в 374 фрагмента, повечето от които са цитирани в географския речник „Етника“, съставен от Стефан Византийски.
Ератостен
Реконструкция на картата на Ератостен, 1883 (Edward Bunbury / Public Domain)
Ератостен (276 – 194 пр.н.е.) съставя подобрена карта на света, включваща информация за кампаниите на Александър Македонски и неговите приемници. Азия става по-широка, отразявайки новото разбиране за реалния размер на континента. Ератостен е и първият географ, който включва паралели и меридиани в своите картографски изображения, което показва неговото разбиране за сферичната природа на Земята.
Посидоний
Реконструкция от 1628 г. на идеите на Посидоний за положението на континентите. Много подробности не биха могли да бъдат известни на древния географ. (Petrus Bertius / Public Domain)
Посидоний (ок. 135 – 51 пр.н.е.) е древногръцки философ, географ и астроном, който пътува из римския свят и извън него, и е известен в гръко-римския свят също като Аристотел и Ератостен. Неговият труд „За океана и съседните региони“ е обща географска дискусия, показваща как всички сили си влияят взаимно и се прилагат и върху човешкия живот. Той измерва обиколката на Земята, като се фокусира върху позицията на звездата Канопус. Неговата мярка от 240 000 стадия съответства на 39 000 км, което е близо до действителния диаметър от 40 074 км. В своите изчисления той се базира на подхода на Ератостен, който един век по-рано използва височината на Слънцето на различни географски ширини. Данните на двамата за определяне на обиколката на Земята са невероятно точни. Въпреки това версията на Посидоний, популяризирана от Страбон, е преработена чрез коригиране на разстоянието между Родос и Александрия с 3750 стадия, което довело до обиколка от 180 000 стадия, или 29 000 км. Птолемей предпочита тази преработена версия на Посидоний в своята „География“, а през Средновековието учените се разделят на два лагера по отношение на диаметъра на Земята: едните предпочитат изчислението на Ератостен, а другите – мярката на Посидоний от 180 000 стадия.
Светът според Страбон
Карта на света според Страбон (Encyclopaedia Biblica / Public Domain)
Страбон (ок. 64 г. пр.н.е. – 24 г. от н.е.) е най-известен със своята 17-томна работа „География“, която предоставя описателна история на хора и места от различни региони на света, известни от неговата епоха. „География“ се появява за първи път в Западна Европа в Рим под формата на латински превод, издаден около 1469 г. Въпреки че Страбон се позовава на древногръцките астрономи Ератостен и Хипарх и признава техните астрономически и математически усилия в областта на географията, той твърди, че описателният подход е по-практичен.
Карта на Европа според Страбон / Public Domain
„География“ е ценен източник на информация за древния свят, особено когато тази информация се потвърждава от други източници. В „География“ има карта на Европа. Всички карти на света, според Страбон, са реконструкции от неговия писмен текст.
Помпоний Мела
Помпоний Мела (ок. 43 г. от н.е.) е уникален сред древните географи с това, че след като разделя Земята на пет зони, от които само две са обитаеми, твърди, че съществуват антихтони, хора, обитаващи южната умерена зона, недостъпна за жителите на северните умерени области поради непоносимата горещина.
Реконструкция от 1898 г. на възгледа на Помпоний Мела за света (Konrad Miller / Public Domain)
По въпросите за разделението и границите на Европа, Азия и Африка той повтаря Ератостен; като всички класически географи от Александър Велики (с изключение на Птолемей), той разглежда Каспийско море като вход към Северния океан, съответстващ на Персийския залив и Арабския (Червено море) залив на юг.
Клавдий Птолемей
Оцелелите текстове от „География“ на Клавдий Птолемей (ок. 100 – 170 г.), съставена около 150 г., отбелязват, че той използва проекцията на Марин Тирски за своите регионални карти, считайки я за неподходяща за карта на целия познат свят. Вместо това в книга VII от своята работа той описва три отделни проекции с нарастваща сложност и прецизност. Птолемей следва примера на Марин в недооценяването на обиколката на света; съчетано с точни абсолютни разстояния това води до надценяване на дължината на Средиземно море в градуси.
Най-старата оцеляла световна карта от Птолемей, преначертана според първата му проекция от монаси в Константинопол под ръководството на Максим Плануд около 1300 г. / Public Domain
Следователно неговият нулев меридиан на Блажените острови бил с около 10 градуса по на запад от Александрия, отколкото се смятало – грешка, коригирана от Ал-Хорезми след превода на изданията на Птолемей на арабски език през IX век. Най-старите оцелели ръкописи на това произведение датират от възстановяването на текста от Максим Плануд някъде преди 1300 г. в манастира Хора в Константинопол (днешен Истанбул).
Средновековните карти
Мистериозното Средновековие е необичайно във всичко. За съвременния човек картата е преди всичко източник на информация за местоположението на държави, градове, реки, езера и е предназначена за ориентация. Но средновековните карти определено не са били подходящи за такива цели. Какво и защо са рисували средновековните хора на картите?
Heinrich Bünting / Public Domain
Трудно е да се отрази историята на средновековната картография в цялата ѝ сложност, тъй като за цялата средновековна реалност трябва да се съди по малкото артефакти, достигнали до нас. През Средновековието е имало различни видове карти, но най-известната е традицията Mappa Mundi. Това е латински израз, който буквално означава „тъкан на света“ (тъкан – защото светът е нарисуван върху повърхността на тъкан, върху mappa). Оттук идва английската дума map (карта), обяснява Алесандро Скафи, лектор по средновековна и ренесансова културна история в Института Варбург към Лондонския университет.
Средновековният облик на Земята
През XIX век се появява измислица, според която през Средновековието царяло пълно невежество и дори Христофор Колумб вярвал, че светът е плосък. Затова съвременните историци вярват, че могат да се отнасят с пренебрежение към своите предшественици. Но този предразсъдък е чиста глупост: хората от Средновековието са знаели много добре, че светът е сферичен. Те са го почерпили от Аристотел, от гръцката наука. Светът на Мappa Мundi изглежда плосък само защото това е част от него, изобразена върху плоска повърхност. Mappa Мundi изобразявали Северното полукълбо, което според представите на средновековните учени се състояло от три части – Европа, Африка и Азия.
Тази T-O карта от първата печатна версия на Етимологиите на Исидор Севилски определя трите известни континента като населени от потомци на Сим (Шем), Яфет и Хам (Isidore of Seville / Public Domain)
Средновековните учени широко използвали трудовете на класическите географи – Страбон, Плиний, особено за описание на отдалечени части от известния им свят. Затова на Mappa Mundi те изобразявали света в три части, образуващи структура, която историците наричат „карта тип T-O“. Известната на средновековните картографи част от света се изобразявала като буквата „О“ или като кръг и символизирала океана. Буквата „Т“ представлявала водите, които разделяли трите части на света: Танаис, или Дон, разделящ Европа от Азия; Нил, разделящ Азия от Африка; и Средиземно море, отделящо Африка от Европа.
В известен смисъл картите от Средновековието са дори по-научни от нашите, защото са запечатали историята на човечеството. Те не са били просто географско факсимиле на Земята. Хората през Средновековието са били добре запознати с това, което ние днес сме научили благодарение на физиците от ХХ век. Пространството и времето са неделимо цяло и ние винаги мислим за дадено място във връзка с даден период. Най-новата картография – анимирана, дигитална – подхваща това, което картографите от Средновековието интуитивно са чувствали.
Обърнат изток и неправилни разстояния
Друга особеност на средновековните карти, която може би е много по-впечатляваща за съвременния зрител, е разположението на изтока в горната част. Всъщност картата е просто ориентирана по различен начин (ориентирана – от думата oriens, която на латински означава „изток“). Изтокът е горе, защото слънцето изгрява от изток.
Mappa Mundi, La Fleur des Histoires, 1459 – 1463, показваща Ноевия ковчег на планината Арарат / Public Domain
Mappa Мundi имат интересна особеност, която съвременният зрител пропуска. За средновековните картографи посоката, пропорциите и точните разстояния не са били важни. Безсмислено е да ги съдим, задето техните карти изкривяват разстоянията или са неточни. Тяхната задача е била само да покажат, че едно място се намира до друго – историците наричат този подход топологичен. Средновековната Mappa Mundi изобразява само, че Индия е на изток от Персия, а Персия – на изток от Гърция.
Mappa Мundi обаче не е единственият тип карта, който е бил в обращение през Средновековието. През Х век вече е съществувал друг жанр на картографията – зоналните карти. Те не се основавали на история, за разлика от Мappa Мundi. Зоналните карти още веднъж свидетелстват, че сферичната форма на Земята е била добре известна през Средновековието. Тези карти представляват земното кълбо, което според гръцката наука било разделено на климатични зони. В съответствие с астрономическите наблюдения тропическият пояс бил разположен в средата, две умерени зони са разположени в Северното и Южното полукълбо и освен това били обособени две много студени, полярни зони.
Видове средновековни карти
Херефордската Mappa Mundi (около 1300 г.) е класическа „T-O“ карта с Йерусалим в центъра, изток в горната част, Европа долу вляво и Африка вдясно. (Неизвестен автор / Public Domain)
Тъжно е, че малко копия на средновековни карти са достигнали до нас, но сред тези, които са доживели до наши дни, има много красиви. Една от тях е Херефордската карта (на името на катедралата, в която се съхранява) – най-характерният образец за времето си. На нея виждаме елементи от класическата история и география: Лондон например, в долния ляв ъгъл, тъй като картите са ориентирани на изток. Ерусалим обикновено е в центъра, но невинаги.
На средновековните карти обикновено се проследява мрежа от места, където са се случили най-важните събития от човешката история. Отгоре се откроява Райската градина (тъй като се намира далеч на изток), малко по-ниско (т.е. на запад) – Енох (според Библията първият град, основан от човека), още по-ниско – Вавилонската кула. Следват места, белязани от важни събития – като епохални зони: Персийската империя, Древна Гърция и Римската империя. Минало и настояще се смесват на повърхността на картата на Средиземно море: средновековни имена на римски провинции съществуват заедно със съвременни градове като Генуа. Най-детайлната част от Mappa Mundi е Европа (земите, които са най-близо до картографите). Най-отдолу картите завършват със западната граница на Средиземно море и Херкулесовите стълбове – „края на света“.
И ако Европа е описана подробно на картите, то в Азия и Африка средновековните картографи са поставяли невиждани същества. Факт е, че малко се е знаело за тези региони и следователно, от една страна, те били опасни, а от друга страна, фантазията на хората от Средновековието им позволявало да ги населяват с приказни герои.
Накратко, средновековните карти отразяват идеите на хората от онова време за структурата на света, те са хроника на историята на човечеството, движеща се от Сътворението към Апокалипсиса.
Репродукция на Ебсторфската карта с изток в горната част (Неизвестен автор / Public Domain)
Друг пример за красива средновековна карта е Ебсторфската карта, която за съжаление е унищожена в Хановер през Втората световна война, но е запазена на снимки. Тя представлява зашеметяваща иконография: върху нея виждаме детайлно изображение на Земята, върху което е насложено изображението на гигантска фигура на Христос. Главата на Христос е на изток, краката му са на запад, а ръцете му са протегнати далеч на север и юг. В центъра отново е Христос, изобразен възкръснал от гробницата в Йерусалим. И това е само част от богатото на детайли произведение.
Beatus of Liébana / Public Domain
Картите на Беато Лиебански са изпълнени в съвсем различен стил, дължащ името си на своя хипотетичен създател (испанския монах Беато, живял през VIII век). На тези карти на изток ясно е изобразен Раят. Картата се намира в пролога на втората книга от произведението на Беато „Коментар върху Апокалипсиса“. Основната му цел не е да изобрази картографски точно света и неговите континенти, а да илюстрира първобитната диаспора на апостолите.
Има много различни варианти на Mappa Mundi. И накрая съществуват Макробиеви карти, те също са зонални. Тези карти са вдъхновени от Макробий, автор, който описва разделянето на земното кълбо според климатичните зони.
Предназначение на средновековните карти
Понякога картите са придружени от текстове на ръкописи и затова са малки; в други случаи – например в случая с Херефордската или Ебсторфската карта – това са огромни произведения. Херефордската карта е била изложена в катедралата (учените се опитват да разберат точно къде и защо). Други карти били рисувани заради престиж и власт. По-късно се появява жанр карти, много важен за историята на картографията като цяло – морски карти, служили за практическите цели на навигацията. Това вече е друга история – за това как средновековната картография се е развивала и постепенно е включвала повече география и по-малко история.
Да не забравяме, че използването на Мappa Мundi е било много различно от нашето използване на карти. Те не са били предназначени за ориентация в района, за пътешествие (въпреки че в Ебсторфската карта има указания, че може да се използва за определяне на собственото местоположение). За ориентация средновековните хора са имали текстови описания на маршрутите. Откриваме препратки към описания в самите карти – както в използваните за практически навигационни цели, така и в създаваните като престижни дарове на владетели и князе.
Carta marina, стенна карта на Скандинавия. Надписът гласи: Морска карта и описание на северните земи и техните чудеса, най-грижливо съставени във Венеция през 1539 г. с щедрото съдействие на най-почитаемия лорд Йеронимо Куирино. (Olaus Magnus / Public Domain)
Има много дискусии за това какво е било конкретното предназначение на средновековните карти. Безспорно човек, който е съзерцавал Mappa Mundi, е бил в своеобразна позиция на бог. Той е можел да разгледа цялата човешка история от самото начало, от Райската градина, до края, до второто пришествие на Христос, което е изобразено много подробно например на Херефордската карта. Там второто пришествие на Христос увенчава това геовремево, геохронологично представяне на историята, което завършва, когато Христос идва в този свят. До него е изобразена Дева Мария като застъпница за грешниците; от дясната страна на Христос са праведниците, призовани да влязат в Рая, а от другата страна са грешниците и прокълнатите, които са хвърлени в ада.
По този начин средновековните карти са научно изображение на света, което позволява да се надникне в цялата човешка история и география.
ОЩЕ: Как е устроена Вселената: версия на шумерите, на която не можем да не се възхитим
