Зимното слънцестоене е астрономическо събитие, по време на което Слънцето е в най-ниската си точка над хоризонта. През 2022 г. това ще се случи на 21 декември, сряда – за Западното полукълбо, и на 22 декември, четвъртък – за Източното.
В Северното полукълбо това е най-късият ден в годината, а нощта съответно е най-дългата. В Северния полярен кръг Слънцето няма да изгрее. Но в Антарктида слънцето грее през цялото денонощие, тъй като Южното полукълбо вижда най-дългите дни и най-късите нощи.
При слънцестоене небесното светило видимо престава да се движи спрямо линията на хоризонта, тоест то изглежда „спряло“ на небето, след което променя посоката на движението си. Старите хора казват, че Слънцето се обръща „към лятото“. Но според учените най-късият ден в годината става все по-дълъг, пише Forbes.
По думите на астрофизика Греъм Джоунс най-късият ден в годината в Северното полукълбо става все по-дълъг, докато най-дългият ден в Южното полукълбо става все по-къс. И продължителността му се променя само с няколко секунди на всеки век.
Dennis Nilsson / CC BY 3.0
Както казва Джоунс, това се дължи на измененията в наклона на земната ос и наклона на орбитата на Луната. Наклонът на оста варира от 22,5° до 24,5° с период от приблизително 40 000 години (за любителите на точността този период е около 41 700 години – наклонът на земната ос е бил 24,049° през 3300 пр.н.е., 23,443° през 1973 г., 23,439° през 2000 г.).
Самата ос на въртене е подложена на прецесия, като се завърта около ос, перпендикулярна на еклиптиката, с период от 25 920 години. Други фактори, като гравитационното въздействие на други планети (най-вече Юпитер), могат също да изменят наклона на земната ос.
„В крайна сметка наклонът на Земята отново ще започне да се увеличава и най-краткият ден в годината отново ще започне да става по-къс“, казва Греъм.
Сега Земята се върти около Слънцето с наклон на оста от приблизително 23,4 градуса. Този наклон влияе на това колко слънчева светлина получава всяко полукълбо на Земята през различни периоди от годината, както и върху на продължителността на деня, тоест колко ниско или високо е Слънцето в небето.
По данни на НАСА за последен път наклонът на земната ос е бил максимален преди около 10 700 години и отново ще достигне минималната си стойност след около 9800 години. Ъгълът на въртене на земната ос се нарича неин наклон. Именно той е причина за смяната на сезоните и слънцестоенето.
Схема на ориентацията на Земята спрямо Слънцето през различните сезони Tauʻolunga / CC0
По време на слънцестоенето земната ос е максимално наклонена спрямо Слънцето. На 21 декември в 23.48 часа българско време Слънцето ще бъде над Тропика на Козирога – това е моментът на зимното слънцестоене за Северното полукълбо и моментът на лятното слънцестоене за Южното. Тропикът на Козирога е въображаема линия около Земята, която минава на 23,26 градуса южно от Екватора.
Но според учените Луната също влияе върху продължителността на деня на Земята. Орбитата на Луната около Земята е наклонена на 5 градуса спрямо орбитата на Земята около Слънцето, въпреки че леко варира в цикъл от 18 години. Това променя максималния наклон на Северния полюс спрямо Слънцето, което влияе на продължителността на най-късия ден в годината.
