Германия реши хората под 60-годишна възраст, които са имунизирани с първа доза ваксина срещу коронавирус на AstraZeneca (оксфордската ваксина) да не си слагат втора доза от същата ваксина, както и да не продължава приложението на препарата изобщо (Нидерландия стори същото, но временно). Нещо повече – препоръката на Германската ваксинационна комисия (STIKO) към Института "Роберт Кох" е втората доза да бъде с РНК ваксина, т.е. или на Pfizer/BioNTech, или на Moderna, като следва тази доза да се приложи 12 седмици, след като е сложена дозата от AstraZeneca, предаде Reuters. Положението се води временно, а д-р Аспарух Илиев, който е ръководител на лаборатория, изследваща мозъчни инфекции към Университета в Берн и който само преди ден се ваксинира с първа доза AstraZeneca, но в Германия, уточни в своя публикация във Facebook, че втората доза може да се приложи и при хора под 60 години, ако подпишат информирано съгласие.
Препоръката е безпрецедентна, тъй като досега не са известни резултати от клинични проучвания какво би се случило при такова приложение на ваксини срещу коронавирус. В началото на февруари беше официално оповестено, че във Великобритания ще започне изследване, при което 800 доброволци ще си сложат първо ваксината на Pfizer/BioNTech ("Комирнати"), а след 12 седмици ще бъде приложена 1 доза ваксина на AstraZeneca. Тече и проучване какъв е ефектът от комбинация между оксфордската ваксина и руската "Спутник V". Само че в този случай и двете ваксини са произведени по една и съща технология - векторни са, на базата на аденовирус, който е преносител на информацията, необходима на клетките ни да се научи как да дава имунен отговор на коронавируса.
По отношение на рисковете, свързани с поставянето на два различни типа ваксини, председателят на постоянна ваксинационна комисия Томас Мертенс заяви пред Spiegel, че експерименти върху животни са показали, че имунната реакция в подобен случай е еднаква. Засега обаче не е научно доказано колко висока защита се осигурява в този случай при хора.
Решението на Германия определено е много изненадващо, но то идва, след като страната реши да спре ваксината на AstraZeneca заради изключително редки случаи на тромбоза, най-вече венозна тромбоза на мозъка. Статистиката от Германия на церебрална венозна тромбоза след поставена ваксина срещу коронавирус на AstraZeneca сочи, че реакцията най-често се проявява в период от между 4 и 16 дни. В 40% от случаите там завършекът е фатален, а има 31 случая на различни видове тромбоза при 2 700 000 ваксинирани, т.е. грубо 1 на 90 000.
Към тази статистика обаче има и още няколко. Европейската агенция по лекарствата (EMA) проучва общо 62 докладвани случая на тромбоза от цял свят след поставяна на оксфордската ваксина. 14 от тях са смъртни, а според данните на EMA при 4,8 души на 1 000 000 в цял свят има реакция на тромбоза, като в Европейската икономическа зона са 44 при 9 200 000 дози т.е. грубо 1 на 210 000, но заключението на EMA е, че ползата от ваксината далеч превишава евентуална вреда. Във Великобритания официалната статистика сочи 30 съобщения за тромбози при 18 100 000 поставени дози ваксина на AstraZeneca! Но в Германия има 31 случая при 2 700 000 поставени дози, което повдига въпроса дали разликата е само заради това в какви възрастови групи е слагана ваксината (в Германия ваксината първоначално се слагаше само на хора под 65-годишна възраст), или има други фактори. В германските медии, при това не само специализирани, на дневен ред излезе въпросът, че страната е на челно място в света по прием на противозачатъчни, а това увеличава сериозно риска от тромбоза, отделно има дискусия и колко от пострадалите са пушачи, което е утежняващ фактор. Поверителността на медицинските данни при случаите на тромбоза след поставена ваксина обаче не позволява точна медийна оценка.
Известно е, че болшинството случаи на тромбоза са при млади жени, а предварително проучване на 9 случая от Германия и Австрия сочи, че след приложение на ваксината е развито състояние хем на кръвни съсиреци, хем на тромбоцитофения т.е. много голямо разреждане на кръвта. 8 от тези 9 случая са при жени, средната възраст на пациентите е 36 години – най-младата е на 22 години, най-възрастната е на 49 години, а тромбозата възниква в рамките на между 4 и 16 дни след поставяне на ваксината. Заключението на изследването, което не е потвърдено от независим научен екип, е, че състоянието прилича на много рядка реакция при предозиране с хепарин, но серологичният профил е различен от този, който се наблюдава при предозиране с хепарин, а и никой от пациентите не е пил хепарин. 7 от случаите са на церебрална венозна тромбоза, 1 е белодробна емболия. 4 от деветте пациенти умират.
Същевременно обаче, списание Nature публикува обширен материал на тема защо е толкова трудно да се докаже директна връзка между рядко медицинско събитие и ваксина. В него е приложена статистика от САЩ за ваксините срещу коронавирус на Pfizer/BioNTech и Moderna. За първата, т.е. "Комирнати", статистиката сочи 5 случая на 1 000 000 поставени дози на анафилактичен шок, т.е. животозастрашаващо състояние. За Moderna статистиката е 3 случая на 1 000 000 дози. Изглежда случаите се появяват предимно при жени и при хора, които в миналото са имали силни алергични реакции. А статистиката за кръвните съсиреци при оксфордската ваксина в световен мащаб и тази за анафилактичен шок при "Комирнати" в САЩ е на практика еднаква.
Съгласно класификацията на СЗО, много рядък страничен ефект от лекарствен препарат е този, който се появява по-рядко от веднъж на 10 000 случая. При нито една ваксина срещу коронавирус не е наблюдавано и докладвано животозастрашаващо състояние, което дори да се доближава до това съотношение! Що се отнася до Германия, припомняме, че BioNTech е германска компания.
За финал – ваксината срещу полиомиелит, която се прилага от десетилетия, също има рядък и опасен страничен ефект – болестта се развива веднъж на 2 400 000 случая. Никъде по света ваксината не е спряна от употреба.
