Чумата опустошава човечеството в продължение на хиляди години, унищожавайки половината от европейското население като Черната смърт. Учените отдавна работят над разкритието за нейния произход и еволюционна история, пише БГНЕС.
Изследователи съобщиха, че са открили първата известна нейна жертва: ловец-събирач, живял преди 5000 години в днешна Латвия, чиито останки са носители на бактерията Yersinia pestis, причиняваща болестта.
"Анализите на щама, който установихме, показват, че Y. pestis е еволюирала по-рано, отколкото се смята", каза Бен Краузе-Киора, ръководител на лаборатория за ДНК изследвания в Университета в Кил, Германия, пред АФП.
Краузе-Киора и колегите му пишат в статия в списание „Cell Reports“, че бактериалната линия се е появила още преди 7000 години, когато се е разделила с предшественика си Yersinia pseudotuberculosis. Новата дата изтласква предишните предположения назад с 2000 години.
На бактерията липсват ключови гени, като например този, който ѝ позволява да се разпространява чрез бълхи, което означава, че древният щам е бил по-малко заразен и смъртоносен от средновековната версия.
Ловецът-събирач е бил мъж на двадесет години, и наречен „RV 2039“. Той е един от двамата души, чиито скелети са изкопани в края на 19-ти век от регион, наречен Ринукланс в днешна Латвия. Останките изчезват до 2011 г., когато се появяват отново като част от колекцията на известния антрополог Рудолф Вирхов. След това преоткриване, на същото място бяха разкрити още две погребения. „Откритието за чумата наистина беше изненада", каза Краузе-Киора.
Екипът изследва последователно зъбите и костите на четирима индивиди, за да определи дали са свързани помежду си, когато са се натъкнали на откритието. Доказателства за Y. pestis са намерени в кръвния поток на RV 2039 и вероятно това го е убило, въпреки че изследователите смятат, че протичането на болестта може да е било бавно. По време на смъртта той е имал високо ниво на бактерии в кръвта си и това е свързано с по-малко агресивни инфекции в проучвания върху гризачи. Хората около него не са били заразени и той е бил погребан внимателно, което означава, че едва ли е имал силно заразна дихателна версия, наречена пневмонична чума. Изследователите смятат, че вместо това той е бил заразен от пряк контакт, например ухапване от гризачи, в съответствие с други открития от неолита.
„Виждаме го в общества от пастири в степта, ловци-събирачи, които ловят риба, и във фермерски общности - тотално различни социални условия, но винаги със спонтанно възникване на случаи на Y. pestis“, добави Краузе-Киора.
Най-ранните щамове на чумата, които биха могли да се предадат чрез бълхи, датират отпреди около 3800 години, когато в Близкия изток и Средиземно море започват да се образуват „мегаполиси“ от 10 000 души. Нарастващата гъстота на населението вероятно е предизвикала по-нататъшна адаптация на бактериите.
Проследяването на историята на Y. pestis може също да хвърли светлина върху начините, по които човешките геноми са еволюирали, за да оцелеят. Например, по същото време, когато се формират градове в Близкия изток и Средиземно море, започват да се появяват промени в набора от човешки гени, отговорни за подпомагането на имунната система да следи чуждите патогени. „Затова ние сме много заинтересовани от бъдещи изследвания за това как тези ранни инфекциозни заболявания са повлияли на днешната ни имунна система“, каза Краузе-Киора.