Често срещано погрешно схващане гласи, че преди маите, ацтеките и инките в Америка не е имало цивилизации. Но не е така. Формирането на най-известните култури на Западното полукълбо се случило малко преди тяхното завладяване - разбира се, според историческите стандарти.
Империята на инките се ражда едва през XIII век с усилията на легендарния владетел Манко Капак. Държавата на ацтеките е още по-млада: нейната поява се отнася към XIV-XV век. Градовете Тлателолко и Теночтитлан са основани през 1325 г., а управляващата династия съществувала от 1376 г. Още през 1517 г. ацтеките се срещат с испанците, а през 1521 г. новодошлите от Европа ги покоряват. Тоест всъщност държавата на ацтеките не е просъществувала дори 200 години.
В същото време преди инките и ацтеките е имало много други цивилизации. На териториите където инките създали своята империя, съществували други култури: Моче (I-VIII в. сл.н.е.), прочутата със своите геоглифи Наска (II-VI в. сл.н.е.), Чачапоя (VI-XV в. AD) и други.
Известният със своите пирамиди Теотиуакан, в който ацтеките открили само руини, е бил развит град с население от 100-200 хиляди души още през II век сл.Хр. Преди ацтеките на тази територия са съществували и много обещаващи култури в градовете Чолула и Шочикалко. А още преди основаването на своята държава ацтеките са взаимодействали с жителите на Колуакан и тепанеките.
Теночтитлан. Public Domain
Олмекската култура се счита за най-древната на Мезоамерика, чийто упадък започва в зората на 1-вото хилядолетие пр.н.е. Някои от тези цивилизации загиват сами, други отиват в забвение под ударите на по-силни - например като инките.
Само маите могат да се считат за наистина древни от културите, посочени в заглавието. По време на възникване (II хил. пр. н. е. - ІІІ в. сл.н.е.) тяхната империя е връстница на Древна Гърция и Рим.
Културите на ацтеките, инките и маите били много сходни
Това не е истина. За начало, всички тези народи живеели в различни части на Америка и говорели различни езици: киче на маите, науатъл на ацтеките и кечуа на инките. Ацтеките обитавали земите на съвременното Централно Мексико, маите - източната му част, полуостров Юкатан, както и регионите на Гватемала и Белиз. А инките заемали огромна територия на западния бряг на Южна Америка. Днес тези земи са част от Колумбия, Еквадор, Перу, Чили, Боливия и Аржентина.
Имало и други съществени разлики.
Например маите и ацтеките са имали развита писменост. Не е известно със сигурност дали е съществувала сред инките. Но този народ използвал така нареченото възлено писмо - кипу („възел“ на езика на кечуа). Системата включвала четене по разнообразно свързани въжета - с възли, камъчета и парчета дърво, листа и стъбла на растения.
Кипу, който можел да има хиляди нишки, бил сложен и тромав. Но това не попречило на инките да „записват“ и предават от поколение на поколение най-важната информация за митологията, историята и правото. Кипу бил използван както от чиновници за запазване на статистическа информация, така и от обикновени хора.
Маите и ацтеките са построили пирамиди, но инките - не. Но последние построили Мачу Пикчу - удивителен град на надморска височина от почти 2500 метра.
Маите предсказали настъпването на Апокалипсиса
В цивилизациите на предколумбова Америка били развити астрономията и астрологията и съществували доста точни календари. Някои решили, че календарът на маите предсказва края на света през декември 2012 г. Дори древните американци знаели, че ще настъпи космическа катастрофа.
Но апокалипсисът така и не се случи. И всъщност маите не са го предсказвали нито за 2012 г., нито за която и да е следваща година.
Пирамидата Кукулкан (Кастио). Снимка: Bjørn Christian Tørrissen / CC BY-SA 3.0
Според представите на този народ времето се дели на големи цикли – бактуни. Дълго време бил известен календар за 13 бактуна, последният от които, според общоприетите тълкувания, е приключил в края на 2012 г. Но това изобщо не означавало, че индианците чакат края на света на тази дата. Символично е, че именно през 2012 г. археолозите открили друг календар на маите - вече за 17 бактуна.
Между другото, един от циклите на календара на ацтеките, който разделя времето на 52-годишни сегменти, приключил по същото време.
Индианците били в пика на своето развитие, когато европейците ги завладели
Съществува стереотип, че колонизаторите, дошли в Америка, са унищожили местните култури, които били в самия разцвет на своето развитие – едва ли не по-цивилизовани от самите европейци. Но това не е съвсем вярно.
Цивилизацията на маите била в дълбок упадък, когато се появили испанските колонизатори. След IX век населението на градовете на маите рязко намаляло, малко по-късно хората престанали да строят монументални сгради. Като причини за този катаклизъм се сочат:
• продължителен период на суша през втората половина на IX век;
• неефективна и нестабилна икономическа система;
• нашествия на външни врагове (например толтеки);
• обща криза, която се отразила на всички народи на Централно Мексико по това време.
В същото време културите на ацтеките и инките преди пристигането на испанците като цяло били във възход и активно се развивали. Въпреки че постиженията им са доста относителни и варират по значимост в зависимост от сферите на дейност. Например тези цивилизации не познавали колелото. И дори маите, ако се съди по археологическите данни, които са били запознати с него, не са използвали колелото в стопанството и транспорта. Изследователите откриват само детски играчки с колела. Но е напълно възможно такива елементи да са били просто неефективни в климата на тези места.
Преди появата на колонизаторите ацтеките и инките успели да подчинят много други народи. Това обаче им изиграло жестока шега: конкистадорите активно привличали недоволни племена на своя страна, което в много отношения осигурило толкова ранен упадък на коренните американски цивилизации.
Преди пристигането на испанците никой от индианците не познавал металургията
Действително ацтеките и маите не са знаели как да топят продукти нито от мед, нито от бронз. Въпреки това археолозите са открили бронзови и медни предмети в селищата на тези народи. Очевидно ацтеките и маите са ги заменяли за храна с южните си съседи.
Испанците нахлуват в Теночтитлан. Неизвестен автор, Public Domain
Но инките успешно топели бронз, мед, злато, сребро и олово. От тази култура са известни фини ювелирни изделия, в които благородните метали се смятали за дарове от боговете на Слънцето и Луната.
Но по стандартите на Европа и Азия, където желязото започнало да се използва още в началото на I хилядолетие пр.н.е., тези постижения на инките са повече от скромни.
Индианците винаги са живели в хармония с природата
Във филми и книги за индианците се създава образът на хора, които чувстват неразривна връзка с дивата природа. Градове, вписани в пейзажа, съответна религия... Но в действителност всичко не е толкова просто.
Например примитивното ниво на техническо и технологично развитие довело до това, че индианците основно изсичали гори за ниви за земеделие.
Ако земята се използва непрекъснато в продължение на няколко сезона, тя бързо престава да дава реколта. При системата на индианците след изчерпване на почвата те най-често просто усвоявали следващото поле. Изсичали се дърветата, останките им се изгаряли и се засявал нов парцел. Доста бързо при този метод на обработка на земята горите изчезват.
Често можете да чуете, че европейците са унищожили културата на коренното население на Америка заедно със самото население. Но това не е съвсем вярно.
Първо, потомците на древните цивилизации в страните от Латинска Америка живеят до днес. В Мексико 30% от 130 милиона души са индианци, а 60% са метиси, чиито предци са европейци и индианци. Подобна е ситуацията и в други страни от региона. Това изобщо не е същото като малките шепи коренни жители в резерватите на Северна Америка (1,6% от населението на САЩ), например.
Второ, културата на коренното население също е запазена. Въпреки че тя, разбира се, е изпитала силно влияние преди всичко на европейския католицизъм. Но благодарение на католическите монаси и испанските служители, които записват и превеждат легендите на индианците, има голям брой писмени източници за историята на американските коренни жители.
За един от показателите за запазване на културата се смята и жизнеността на родния език. Около 1,4 милиона мексиканци говорят диалекта на ацтеките - науатъл, а 800 000 говорят киче на маите. На инкския кечуа говорят 12 милиона латиноамериканци. А индианският език гуарани се говори от 90% от населението на Парагвай, въпреки че това е по-скоро изключителен случай.
