Астрономи от университета на Лунд (Швеция) са назовали условията за съществуване на екзопланети гиганти. Изпълнението на тези условия осигурява оцеляване на земеподобни небесни тела. Изследването е публикувано на сайта arXiv.org.
Учените се придържат към мнението, че силно разтеглените траектории на няколко гигантски планети могат да изменят орбитите на потенциално обитаемите скалисти планети. В изследването си астрономите са изчислили условията за това.
Най-стабилна се явява система от четири екзопланети гиганти с различна маса. Пример за нея може да се наблюдава в Слънчевата система, в която Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун се намират на устойчиво разстояние и не смущават планетите от земната група.
Ако гигантите са три, системата се оказва динамично неустойчива. Това води дотам, че големите екзопланети могат да смутят орбитите на земеподобните небесни тела и като следствие – да направят условията на тях негодни за живот.
Моделирането е установило, че екзопланетите гиганти, чиито траектории имат ексцентрицитет (параметър на разтегленост на орбитата) над 0,4, присъстват само в системи с три големи планети, в които наличието на вътрешни скалисти небесни тела е слабо вероятно.
Ако около слънцеподобна звезда се върти гигант с голяма полуос, равна на пет астрономически единици, и ексцентрицитет 0,2, то вероятността от смущения на орбитите на планетите в потенциално обитаемата зона е равна на 50%.
Увеличението на голямата полуос и намаляването на ексцентрицитета води до съкращаване на този параметър и като следствие – нарастване на условията за зараждане на живот на потенциално годните за това вътрешни каменисти планети.
