През изминалата година едва 20-30% от ваксинираните хора реално са били защитени от грип заради мутация на вируса. Това накара учените да търсят използването на различни методики за създаването на ваксини, при които да не се използват яйца. Намалената ефективност на миналогодишната ваксина се обяснява с мутация на щама H3N2, който бе доминантен през 2016 г, обясняват вирусолозите.
Ваксината за сезон 2017-2018 г. е подобна на миналогодишната, което предсказва „труден сезон за вирусолозите ако отново е доминиран от вирус H3N2“, обяснява Скот Хенсли, преподавател във факултета по медицина в университета в Пенсилвания. Той обаче все пак препоръчва ваксинирането. Ваксина 2016 е била „актуализирана“, за да включи нова версия на този мутирал протеин, но без особен успех, уточнява той. Повечето от патогенните протеини във ваксините са пречистени от вируси, култивирани в кокоши яйца. Само малка част от ваксините са направени от клетъчни култури, предава БГНЕС.
Скот Хенсли и неговият екип са установили, че мутиралият протеин на вируса H3N2 се развива зле в яйчните култури. Учените са установили също, че антителата, добити от тези култури, трудно неутрализират вируса H3N2. За сметка на това, антитела за новия мутирал протеин, добити от клетъчни култури, са ефективни.
„Нашите опити подсказват, че антитела на грипния вирус, култивирани в други системи освен тези на яйцата, вероятно са по-способни да предизвикат имунна реакция в организма“, счита проф. Хенсли. „Нашите данни показват, че трябва да се инвестира в нови технологии, които да позволят увеличаване на произведените противогрипни ваксини, без да се използват яйца“, изтъква ученият. В същото време той обяснява, че докато това се случи, хората трябва да се ваксинират ежегодно, тъй като дори ограничената защита срещу H3N2 е по-добра от никаква.
