Когато застанете пред „Момичето с перлената обица“ на Йоханес Вермер, в мозъка ви се случва нещо необикновено. Картината от XVII век на нидерландския художник отдавна е хипнотизирала зрителите, но сега учените вярват, че са разкрили причината за нейната привлекателност. Оказва се, че тайната се крие в уникалния начин, по който мозъкът ви взаимодейства с картината.
За първи път невролози са измерили мозъчната активност, докато хората гледат „момичето“, и резултатите са поразителни. Изследователите открили, че картината задейства уникален неврологичен ефект, който те наричат „устойчив цикъл на вниманието“.
Картина, която те привлича
„Устойчивият цикъл на вниманието“ е феномен, при който окото на зрителя се движи в повтарящ се цикъл около ключови точки в портрета. Когато погледнете картината, очите ви първо са привлечени от погледа на момичето, след това надолу към устата му, към перлената обеца и обратно към очите. Този цикъл държи вниманието ви заключено на място, което затруднява отместването на погледа.
Мистериозна картина на Вермеер променя съдби
„Трябва да обърнете внимание, независимо дали искате, или не“, казва Мартин де Муник, изследовател от Neurensics – компанията, която стои зад проучването, поръчано от музея Маурицхойс в Хага, където се съхранява известният портрет. „Трябва да я обичаш, независимо дали искаш, или не“, добавя изследователят.
Изследването използва технология за проследяване на очите, свързана с електроенцефалограма (EEG) и MRI сканиране на мозъка на 20 доброволци. Установено било, че колкото по-дълго някой гледа картината, толкова по-дълбоко се свързва с нея. Това може да помогне да се обясни защо „Момичето“ е сред най-обичаните произведения на изкуството в света.
Екипът установил също, че по време на гледането е силно активна частта от мозъка, известна като прекунеус. Тази област е свързана със съзнанието и саморефлексията, което предполага, че шедьовърът на Вермер може да се докосне до нещо лично и интимно у всеки зрител.
„Беше предвидимо, че Момичето е специално. Но „защо“, също беше изненада за нас“, признава Де Муник.
„Вярвам го“, казва Херма ван дер Верф, на 65 години от Зволе, която посетила музея при стартирането на изследването. „Гледаш назад и напред, докато при някои картини гледаш една част. И когато вървиш, имаш чувството, че очите ѝ вървят с теб. Много е красиво.“
Привличане на внимание
Изследователите са помислили и за демонстрация, за да поставят нещата в перспектива. Реакцията на мозъка на участниците била записвана само докато гледат картината, но и по време на неочакван момент: рязко спиране в асансьора на музея. Докато асансьорът се изкачва, той минава над мраморна подова плоча и внезапно спира – преживяване, което моментално предвидимо привлякло вниманието на доброволците.
Това кратко спиране измерило оценка за „внимание“ от 0,44 от 1. Това е естествено, повишено съзнание, което възниква в отговор на внезапни физически сътресения, които сигнализират за потенциална опасност. „Ако се качите в асансьор и той се разтърси, ще получите шок... и това привлича много внимание, което е логично: можете да умрете или да изкарате цяла седмица, без да се храните“, обяснява Де Муник.
И все пак дори този потресаващ момент бил надминат от „Момичето с перлената обица“, което отбеляза ниво на внимание от 0,48. Фактът, че картината предизвикала по-силен отклик, отколкото внезапния шок, говори достатъчно за нейната сила.
Силата на оригинала
В допълнение към изучаването на това как хората реагират на картината, изследователите също били любопитни дали гледането на репродукция на „Момичето с перлената обица“ може да предизвика същата неврологична реакция като гледането на шедьовъра лично в музея. Техните открития били интригуващи: емоционалната реакция при личното виждане на оригиналната картина била десет пъти по-силна, отколкото когато участниците гледали плакат или репродукция.
„Много е важно да се занимаваме с изкуство, независимо дали е фотография, или танц, или стари майстори от XVII век“, казва директорът на музея Маурицхойс Мартин Госелинк. „Това наистина помага да развиете мозъка си. Мозъкът не лъже.“
Госелинк отбелязва, че Вермер често е използвал хитри техники, за да фокусира вниманието на зрителя върху конкретни моменти в творбите си. Но в случая с „Момичето с перлената обица“ има три фокусни точки – нейните очи, нейната уста и перлената обеца. Това го отличава от другите картини на Вермер, където фигурите често са погълнати от задачи като писане или шиене.
„Тук виждаш някой наистина да те гледа – обяснява Госелинк. – Тя те наблюдава.“
Това уникално взаимодействие прави картината на Вермер толкова незабравима. Това е почти като да водите разговор с неподвижната фигура, която остава в съзнанието ви дълго след като сте погледнали настрани.
Изучаване на мозъци с изкуство
Де Муник и неговият екип сега обмислят да разширят изследванията си към други емблематични произведения на изкуството, като „Мона Лиза“ на Леонардо да Винчи. Сравненията между двата шедьовъра често предизвикват дебат сред любителите на изкуството и подобни разследвания добавят игрив обрат към съперничеството.
Картината "Звездна нощ" на Ван Гог изобразява физически феномен
„Хората понякога наричат „Момичето с перлената обица“ „Мона Лиза от Севера“, но мисля, че времената се променят. Може би „Мона Лиза“ е момичето от Юга“, шегува се тя.
Изследването предлага ново разбиране за това как изкуството може да повлияе на мозъка ни по начини, които тепърва започваме да разбираме.
