Да се учим, да работим, да строим живота нов… Общо взето тази песничка от отминалите комунистически години се явява главният съвет за тези, които се стремят към по-добър живот.
Но класическата рецепта от комунистическата песничка не отчита някои факти, възпрепятстващи така наречената вертикална мобилност, в случай че започващият кариерата си човек излиза от икономическо незащитено семейство.
Концепцията за вертикална мобилност се явява крайъгълен камък на американската мечта. Тези, които се стремят към по-висок социално-икономически статус, трябва да хвърлят цели десетилетия усилия. Безспорно това се отразява и на здравето на самия човек, обясняват учените в статия, публикувана в сп. Proceedings of the National Academy of Sciences.
Научното изследване било основано на многогодишно изучаване на живота на почти 300 афроамерикански млади хора от селски местности в прехода от тийнейджърски години към зрял живот. Когато започвали живота си в слабо обезпечени семейства, но демонстрирали упоритост, в по-зряла възраст за тях били по-малко характерни депресия и агресия. Но клетките на техния организъм се оказали по-стари от реалната им възраст.
„Независимо от психическата им устойчивост тези дисциплинирани индивиди страдат физически“, разказва водещият автор на изследването Грегъри Милър, професор по психология от Северозападния университет.
Авторите пишат, че самоконтролът се явява един от най-важните фактори, определящи успеха. Той е важен за постигане на определени цели, които се изискват от кариериста за борба с мързела и изкушенията. Децата, демонстриращи силно самообладание, по-добре се учат, впоследствие получават по-висока заплата и могат да заделят повече пари.
Децата, които започват жизнения си път от нисшите социално-икономически слоеве, се сблъскват по пътя към успеха с повече прегради. Качеството на образованието, достъпно за тях, не е много високо и освен това те често прекарват по-малко години в училище. По пътя към успеха ги очакват такива проблеми като насилие, токсикомания и ранна бременност. И единствено самодисциплината им помага да преодолеят всичко това.
Но постоянният самоконтрол, необходим за постигане на успех, е не само психически стрес за организма, но и метаболитен. Излезлите от социално неустойчива среда се сблъскват с огромни рискове за здравето, които в резултат водят до затлъстяване, проблеми с кръвното и високо ниво на стресови хормони. Това са само първите прояви, които могат да сигнализират за по-сериозни проблеми за здравето в бъдеще.
В същото време младите хора, които изначално живеят в обезпечени семейства и също притежават високо ниво на самоконтрол, демонстрират доста по-добри психически и физиологични последствия от кариерния ръст.
Американските изследователи изказват редица потенциални обяснения на това несъответствие, но нито едно не може да се докаже. Децата от бедните икономически слоеве могат просто да имат по-малко възможности, за да се отпуснат, нямат никаква подкрепа от роднините и приятелите, която да облекчи бремето им. Успехът може да ги въведе в общество, където се чувстват излишни и отчуждени.
Например нерядко такива деца стават първите в своето семейство, които се изучават и влизат в университет – във всеки случай това провокира стресови ситуации, които след това влияят на здравето.
Освен резултатите от това изследване учените от Харвардския университет са публикували тази година и ново с името „Равенство на възможностите“. Те са стигнали до извода, че измъкването от беднотията в САЩ е много по-сложно, отколкото в другите развити страни, например в Канада или Западна Европа.
Американецът, роден в бедно семейство, има само 8% шанс да стигне до върха.
Освен останалото учените са установили също, че хората от слабо обезпечените слоеве на обществото по-често извършват престъпления в сравнение с по-състоятелните си колеги.
