На 14 април 1912 година смятаният за непотопяем луксозен лайнер „Титаник" се движи по премиерния си маршрут от Саутхемптън към Ню Йорк. Нощта е леденостудена, звездното небе е ясно. Корабът, който е с дължина 269 метра, височина 53 и широчина 28 метра се движи със скорост от 22,5 възела през спокойните води.
Още: Археолози откриха мистериозен древен под от кости в Нидерландия
Още: Трансплантирали са свински бъбрек на жена в САЩ
Непосредствено преди полунощ пасажерите усещат леко поклащане, на което не придават особено значение. „Когато хванах дръжката на вратата към каютата, се усети втори удар, а после имаше и трети", разказва впоследствие пасажерката Едит Ръсел.
Причината за разтърсванията, на които почти никой не обръща внимание, е 300 000 тонен айсберг, в който се удря „Титаник" на 300 морски мили от Нюфаундленд. Колизията е толкова фатална, че корабът, който е прекарал само четири дни в открито море, потъва за три часа. Сигналът „Потъваме, елате бързо" стига твърде късно до корабите, които са наблизо и биха могли да се притекат на помощ.
Недостатъчен брой спасителни лодки
Още: В недрата на Земята има огромни запаси водород – само 2% са достатъчни за стотици години
Още: Сребърен амулет може да пренапише историята на християнството в ранната Римска империя
„Титаник" е единият от двата флагмана на компанията „White Star Line". Желанието на британската фирма е чрез тях да се наложи на силно конкурентния пазар на трансатлантическите пътувания. И затова залага повече на лукса, вместо на бързината. „Титаник" разполага с огромна палуба за разходки и с разкошно стълбище, облицовано с дъбово дърво. Има различни салони, отопляем басейн, както и игрища за различни спортни занимания. Всичко това обаче е на разположение само за настанените по горните етажи мултимилионери, железопътни магнати, писатели и политици. Немалка част от пасажерите са емигранти, които заемат помещенията от трета класа в търбуха на презокеанския лайнер.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Проучване: Необвързаните жени са по-щастливи от необвързаните мъже
Още: Първи по рода си фрагмент от викингски меч e открит в Нидерландия
Радостта на богатите обаче трае само до сблъсъка с айсберга, в резултат от който в корпуса на кораба зейва огромна дупка. В първия час в трюма се изливат 22 000 тона вода. Бързо става ясно, че "Титаник" няма да може да бъде спасен - макар корабният оркестър да продължава храбро да свири за успокояване на пасажерите до самото потъване.
Тъй като тогавашните предписания за сигурност са изготвени за по-малки пътнически кораби - с размери към една четвърт от тези на „Титаник", на борда на огромния луксозен лайнер няма достатъчно спасителни лодки. А някои от наличните спасителни лодки дори не се запълват изцяло - и понеже дамите от първа класа се опасявали да не съсипят прекрасните си рокли, и понеже офицерският състав на кораба принципно забранил на мъжете да се качват в лодките. Накрая от общия брой пасажери - 2200 души, се спасяват само 700.
Катастрофата се превръща в мит
Още: Забравените гиганти: Имало ли е наистина исполини в древни времена?
Още: Смъртта не е краят: Математически модел предполага, че клетките могат да бъдат съживени
Началото на мита за „Титаник" се слага още непосредствено след потъването: месец по-късно вече е факт немият филм „Спасена от „Титаник" с актрисата Дороти Гибсън, която е сред оцелелите. Вестниците се втурват да издирват очевидци на събитието. Мошеници като Макс Дитмар-Питман, който се представя за офицер от екипажа на „Титаник", припечелват доста добри пари с измислени истории за преживяното. Но именно Дитмар-Питман със своите разкази вдъхновява писателя Йозеф Пелц фон Фелинау да напише своя бестселър „Титаник. Трагедията на един океански великан" (1936).
Темата се превръща в истински култ обаче доста години по-късно - с филма „Титаник" на Джеймс Камерън и с едноименната холивудска мелодрама (1997) за любовта между двама пасажери от първа и от трета класа.
Това, че „Титаник" се помни и до днес, се обяснява предимно с неговото потъване. Тъй като неговият близнак - корабът „Олимпик", който за времето си е най-големият в света, е същинското чудо на техниката и лукса. Когато той се отправя на първото си пътуване през 1911-а, само няколко месеца преди „Титаник", кеят е претъпкан от журналисти и зяпачи. По-късно - когато се оказва, че няма достатъчно снимки от „Титаник", кадри от „Олимпик" се пробутват за документи от катастрофиралия лайнер.
„Олимпик" от своя страна плава успешно повече от три десетилетия - изминава четири милиона километра и пресича Атлантика 500 пъти. А днес е почти забравен.
Източник: Дойче веле
