Човек е еволюционно програмиран да бъде физически активен дори в напреднала възраст, смятат учени от САЩ. До последните няколко века активността, запазена в напреднала възраст, не е позволявала натрупване на излишни мастни запаси, насърчавала е обновяването на тъканите и клетките, както и производството на антиоксиданти и противовъзпалителни вещества. Днес възрастните хора често водят заседнал начин на живот, на който тялото реагира с влошаване на благосъстоянието и увеличаване на риска от много заболявания.
Ползите от физическата активност са неоспорими и са известни отдавна, но днес хората все повече водят заседнал начин на живот, а към напреднала възраст физическата активност напълно изчезва. Намаляването на активността с възрастта води до сериозни последици за здравето. Биолозите от Харвардския университет са си задали въпроса – ако намаляването на активността е неизбежно, защо еволюционно не сме защитени от последствията, които носи?
„Механизмите, чрез които физическата активност забавя стареенето и намалява заболеваемостта и смъртността, са добре документирани – отбелязват учените. – Това, което ни липсва обаче, е окончателно, еволюционно обяснение защо физическата активност през целия живот, особено в средна и напреднала възраст, насърчава здравето. Тъй като нарастващата епидемия от липса на физическа активност в световен мащаб ускорява разпространението на незаразните заболявания сред застаряващото население, интегрирането на еволюционна и биомедицинска перспектива може да насърчи ново разбиране за това, как и защо физическата активност помага за поддържане на здравето и удължаване на живота.
Физическата активност е свързана с понижаване на кръвното налягане, намаляване на възпалителните процеси в организма. Въпреки това не е ясно защо липсата на физическа активност, особено в напреднала възраст, има толкова дълбоко се отразява върху здравето.
Анализът на еволюционните промени е помогнал на изследователите да разберат проблема. По стандартите на еволюцията човек е започнал да намалява физическата активност в напреднала възраст съвсем наскоро, обясняват учените, и организмът просто не е имал време да се адаптира към това. Учените са представили теорията си в списание Proceedings of the National Academy of Sciences.
„Противно на широко разпространеното схващане, че доскоро продължителността на човешкия живот е била кратка, ловците събирачи, които са оцелели в ранна детска възраст и детство, са живели средно 70 години, тоест около 20 години по-дълго от възрастта, в която е възможно размножаване, и изкопаеми свидетелства сочат, че толкова дълъг живот е бил нормален за хората още преди 40 000 години “, казват авторите.
Възрастните хора в социалните групи не само са предавали важни знания и умения на новите поколения, но и физически са били способни да набавят храна за своите деца и внуци.
„Докато броят на стъпките, които правят на ден по-възрастните американци, е намалял на около половина на възраст между 40 и 70 години, ежедневната дистанция, измината пеша от съвременните ловци събирачи като хадза с възрастта се съкращава незначително“, отбелязват учените.
По-рано имаше предположения, че в праисторически времена хората не са живели дълго и са водили заседнал начин на живот, но днес те отдавна са опровергани както от археологически находки, така и от наблюдения на съвременните племена на ловци събирачи. Очевидно именно разпределението на ресурсите на организма за физическа активност е помогнало за предотвратяване на някои здравословни проблеми.
В условия, при които потребностите от енергия обикновено са били удовлетворявани или надвишавани, физическата активност е означавала, че потенциално вредната излишна енергия не се съхранява като запаси от мазнини. Днес има достатъчно изследвания, демонстриращи вредата от излишното отлагане на мазнини, особено върху вътрешните органи.
Освен това, предполагат авторите на работата, редовната физическа активност означава, че енергийните ресурси се насочват за възстановяване и поддържане на тъкани и клетки, които се унищожават по време на физическа активност, и в резултат на това ги укрепват.
Това включва възстановяване на счупени мускулни влакна и увредени хрущяли, заздравяване на микрофрактури и освобождаване на свързани с физическото натоварване антиоксиданти и противовъзпалителни вещества. Без физическа активност тези реакции се притъпяват.
Препоръчителната продължителност на физическата активност отдавна е определена въз основа на различни изследвания: от половин час умерени упражнения на ден до един час интензивна активност на седмица. Това дава възможност да се компенсира заседналият начин на живот на съвременния човек, а липсата на тази компенсация увеличава риска от развитие на различни заболявания, включително сърдечносъдови, диабет тип 2, болест на Алцхаймер и рак.
„Основният извод е, че тъй като сме еволюирали, за да бъдем активни през целия живот, телата ни се нуждаят от физическа активност, за да остареят здрави“, заключава водещият автор на изследването, еволюционният биолог Дейвид Либерман.
В миналото ежедневната физическа активност е била необходима за оцеляване, добавя той. Днес имаме избор, но трябва да го направим в полза на физическите упражнения, тоест доброволно да се занимаваме с физическа активност в името на здравето.
