Аспиринът и ибупрофенът може да излекуват депресия, смятат учени от университета в Кеймбридж. Тайната е в това, че възпалителните процеси са свързани с психичните отклонения, а въпросните препарати се борят именно с тях.
Имунитетът има важна роля в този въпрос. Той обикновено е „изключен”, но се активира при инфекция, но понякога е по-силно активиран, т.е. готов е да даде един по-силен отпор. Подобна ситуация се наблюдава при не много остра, но устойчива инфекция. В тази ситуация рискът от депресия значително се повишава.
Освен това е известно, че при хората, страдащи от депресия и шизофрения е повишена вероятността от болести на сърцето и диабет. А повишеното ниво на Интерлевкин 6 повишава този риск още повече. Ако децата непрекъснато страдат от инфекции, то при тях се повишава нивото на Интерлевкин 6, а от там и рискът от депресия.
Анализът на кръвта на 4500 деца на 9-годишна възраст, бил съпроводен от непрекъснати наблюдения до навършването на 18 години на младежите. Учените се опитали да открият признаци на депресия или психоза. Освен това се търсели следи от, преживяна в миналото инфекция. Затова свидетелствало нивото на Интерлевкин 6.
Следите от него остават кръвта, дори когато човек оздравее. Така било установено, че децата, които имали повишени маркери за възпаление, два пъти по-често се сблъсквали с депресия или различни видове психоза.
Интерлевкините са група цитокини, за които първоначално е установено, че се експресират от бели кръвни клетки (левкоцити). Терминът интерлевкин произлиза от (inter-) „като средство за комуникация“, и (-leukin), произтичащо от факта, че много от тези протеини се произвеждат от левкоцити (leukocyte) и действа на левкоцити. Като много други биологични термини се оказва че името им не описва точно свойствата им. Оттогава е било установено, че интерлевкини са произвеждат от голямо разнообразие от клетки в организма. Функционирането на имунната система зависи в голяма част на интерлевкините и при някои редки заболявания се наблюдава недостиг на някои от тях, водещо до автоимунни заболявания или имунен дефицит. По-голямата част от интерлевкинитe се синтезират от хелперните CD4 Т-лимфоцити, както и от моноцити, макрофаги, и ендотелните клетки. Те спомагат развитието и диференциацията на T, B лимфоцити и хемопоетични клетки.
