„Пустинни хвърчила“ - така археолозите наричат конструкции от ниски каменни стени. Тези стени образуват коридор, водещ към разширяваща се част (т.нар. "глава" на хвърчилото). Смята се, че те са били използвани за насочване на дивеч, като например газели, в район, където могат да бъдат уловени.
Такива "хвърчила" са се съхранили в Сирия, Йордания и Израел. Миналата година археолозите откриха подобни структури и в Южна Африка. Не е лесно те да бъдат наблюдавани от земята, където често изглеждат просто като купчина камъни. Поради тази причина такива структури някога са били открити не от археолози, а от авиатори, които са им дали и името.
Археолози от Оксфордския университет са проучили спътникови снимки на пустините Нефуд (северната част на Саудитска Арабия и Южен Ирак) и са открили там повече от 350 „хвърчила“, които не били известни по-рано. Резултатите от изследването им са публикувани в списание The Holocene.
Авторите смятат, че откритите от тях структури са плод на сложно и внимателно планиране. „Главите“ на някои „хвърчила“ били широки повече от сто метра, а насочващите коридори, по които газели и друг дивеч можели да следват до „главите“, се простирали в почти права линия на повече от четири километра, често по много разнообразен терен.
Според учените "хвърчилата" се различават значително от всички други структури от ранния холоцен – те са по-внимателно проектирани и построени. Изследователите предполагат, че създателите на тези „хвърчила“ са живели във временни съоръжения, направени от органични материали, които не са оставили следи, видими на сателитни изображения.
Michael Fradley et al.
Оксфордските археолози не са си поставили задачата да датират хвърчилата, но по-ранни изследвания предполагат, че тези кошари за лов са били построени по време на така наречения влажен период на холоцена (между 9000 и 4000 г. пр.н.е.). През този период сегашната пустиня на Арабския полуостров е била основно савана.
Новото изследване е интересно не само с находките на "хвърчила". Спътниковите изображения позволили да се установи, че всички те са изградени по един принцип: „главата“ е разположена на запад, а коридорът, водещ към нея, започва на изток.
Това, според авторите на работата, свидетелства за неизвестно досега ниво на културна хомогенност в цяла Северна Арабия по това време. Предкерамичният неолит (преди около десет до шест хиляди години) е период, когато хората, живеещи в земите на Плодородния полумесец, вече са започнали да се занимават със селско стопанство: както земеделие, така и скотовъдство. Възникват въпросите: Защо е било необходимо да се хаби енергия за такива монументални съоръжения? Кой е трябвало да се храни с дивеча?
Може би "хвърчилата" са били използвани не толкова за убиване на животни, а за улавянето им с цел последващо опитомяване. Но днес е невъзможно да се говори за това със сигурност.
Изследователите смятат, че за изграждането и поддържането на съоръжения в цялостен вид в продължение на много поколения по необходимост са били концентрирани значителни ресурси. Най-вероятно такива проекти са били резултат от обединението на няколко общности. Учените също смятат, че техният мащаб и форма могат да бъдат израз на културна идентичност и териториална принадлежност. Отражението на тези строежи в скални рисунки, намерени в Йордания, предполага, че те са имали значително символично и ритуално значение.
Michael Fradley et al.
Самият факт, че толкова много такива съоръжения са открити в пустините Нефуд, предполага, че контактите между различни общности от ранния неолит са преминавали директно през пустинята, а не около нея, както се смяташе преди. Това подчертава какво значение за придвижването на хора и диви животни са имали днешните пустинни територии в по-благоприятни климатични епохи.
ВИЖТЕ ОЩЕ: 7500-годишен комплекс от долмени и менхири е открит в Испания
