Археолози са открили мегалитна гробница на 5400 години близо до самотна планина в Южна Испания, което предполага, че тя може да е имала известно значение за праисторическите хора. Тази местност близо до град Антекера е известна със своите мегалити – праисторически паметници. от големи камъни – и наскоро откритата гробница, изглежда, разрешава една от мистериите за тяхното разположение, пише Live Science.
Гробницата е проектирана така, че светлината на изгряващото слънце в средата на лятото да бъде насочена в камера дълбоко вътре – подобно на друга мегалитна гробница, построена на повече от 1600 километра в Нюгрейндж в Ирландия преди 5000 години.
„Нюгрейндж е много по-голям и по-сложен от гробницата, която открихме [в Испания], но те имат нещо общо – използването на слънчевата светлина в определени периоди от годината, за да произведат символичен – може би магически – ефект“, казва археологът Леонардо Гарсия Санхуан от Университета в Севиля.
Според изследването на Гарсия Санхуана и неговите колеги, публикувано в списанието Antiquity, скалната основа на мястото е наклонена към изгрев на лятното слънцестоене, така че строителите умишлено са направили кухина, за да пропускат светлината му.
Останки от древна римска наблюдателна кула са открити в Швейцария
„Те са разсъждавали върху поставянето на камъните, които са били гравирани и вероятно боядисани. Това са били свещени предмети, разположени така, че изгревът на [лятното] слънцестоене да пада директно в задната част“, обясняват учените.
Новото изследване описва разкопките, извършени от Гарсия Санхуан и колегите му до варовикова планина, известна като Ла Пеня де лос Енаморадос – Скалата на влюбените, кръстена на легенда, според която двама влюбени някога са се самоубили, като скочили от нея. Планината е известна и с това, че изглежда като профил на главата на спящ гигант, особено по време на периоди на слаба светлина като изгрев и залез.
Гарсия Санхуан и екипът му разкопали гробницата в края на 2020 г. на „шията“ на планината, близо до скалното убежище Матакабрас, украсено с пиктограми, за които се смята, че са на около 5800 години. Изследователите смятат, че гробницата е построена за първи път няколкостотин години след създаването на пещерните рисунки и че е била използвана за погребения повече от 1000 години.
В гробницата археолозите са открили и каменни инструменти, както и части от керамика. Намерени са и няколко находища на човешки останки, както и фрагменти от керамика.
Стъпки на изчезнали хора на 300 000 години са открити в Шьонинген
Районът Антекера е известен със своите естествени скални образувания като Ла Пеня и мегалитните паметници в региона, които може да са повлияни от местната география. Най-известният е долменът Менга, една от най-големите и най-старите мегалитни структури в Европа, построен между 3800 и 3600 г. пр.н.е.
Но проходът при Менга не съответства на изгрева или залеза на слънцестоенето, както може да се очаква – вместо това Менга сочи към Ла Пеня де лос Енаморадос, на около 6,5 километра на североизток. (Други два мегалита в региона са построени по-късно и, изглежда, сочат към различно място.)
Подреждането предполага, че Ла Пеня е била важен център на местните праисторически хора и разрешава мистерията накъде сочи Менга: местоположението както на скалното изкуство, така и на наскоро откритата гробница в Ла Пеня, докато самата гробница в Ла Пеня сочи към изгрева на слънцестоенето, казва Гарсия Санхуан.
Вътрешността на новооткритата гробница е украсена с характерен камък със следи от вълнички по повърхността, който е взет от район, който някога е бил плаж или част от морското дъно.
Пренаписване на човешката история: Намерени са брадви на 300 000 години
Камъкът бил поставен така, че върху него да пада светлината на изгряващото лятно слънце; и част от гробната камера пред нея, изглежда, е била почистена от човешки останки.
„Тези хора са избрали този камък точно защото е създал тези трептящи, вълнообразни форми – казва Гарсия Саанхуан. – Било е много театрално... те са били много умели в създаването на тези специални визуализации.“
Ученият отбелязва, че мегалитни структури са открити от Мароко до Швеция и че хората, които са ги построили, изглежда, са имали подобни вярвания.
„Има разлики, но има един общ елемент – слънцето“, казва Гарсия Санхуан. „Слънцето е било в центъра на мирогледа на тези хора.“
