Не може да бъде нормална държава, в която кръвните центрове са обсадени от хора, които продават кръвта си на черно. Масово у нас това се случва около кръвните центрове и пред хематологичните отделения.
Това заяви в интервю за БГНЕС Стефка Попова, председател на Българска организация за доброволно кръводаряване (БОДК).
От 50 до 500 лв. - толкова плащат хората, за да се сдобият с така нужната за тях червена течност. Това, което обаче те не знаят, е, че няма гаранция, че тази кръв ще им помогне, най-вече, защото продавачите точат кръвта си твърде често, тя е непълноценна, и най-вероятно заразена. Освен това повечето от „търговците” са от ромски произход. Стефка Попова е категорична, че именно затова пациентите трябва да разберат, че не бива да се обръщат към тях.
Продажбата на кръв е в нарушение на закони и трябва да бъде подсъдимо. Държавата, обаче нехае и за това. „Очевидно този пазар е разпространен много, съдейки по това, че едно от първите неща, които хората ни питат, е колко ще ми струва. Единственото обнадеждаващо е, че независимо кой дарява кръвта, тя се изследва винаги. Следователно няма как заразена кръв да стигне до пациента, но въпреки това няма как и да се установи наличието на остатъци от лекарства и други медикаменти, които могат да останат в нея. Дарителите трябва да са доброволци, защото само тогава може да бъдем сигурни, че нямат основания да скрият противопоказанията си от нас. Ако някой дава кръв за пари, на черно, естествено, че няма да каже, че вчера е пил антибиотици или алкохол, например, защото има интерес.
Това, за съжаление, не е единствената тъжна статистика у нас. Броят на нуждаещите се от кръв се покачва, защото медицината се развива и голяма част от болничните манипулации се извършват с кръв. В България около 600 души на ден имат нужда от кръв. Доказано е, че всеки втори човек има нужда от кръв за себе си или за свой близък.
Председателят на БОДК констатира, че българинът дарява кръв, когато се наложи за него или за негов близък, но няма културата за това да направи чистия жест на даряване за непознат човек безвъзмездно. Идеята е да насърчим хората да даряват редовно, защото нуждата е много сериозна и голяма, посочи тя. Мъжете могат да даряват кръв до 5 пъти годишно, а жените до 4, като минималният интервал между две кръводарявания е 2 месеца. Хубаво е човек да се запознае с противопоказанията предварително, за да е сигурен, че това няма да навреди и на неговото здраве. В кръвните центрове непосредствено преди даряването всеки дарител бива преглеждан от лекар. Взима му се кръв от пръста за изследване, мери му се кръвното, правят се общи изследвания и се води разговор с него. Попълва се стандартна документация за общо здравословно състояние, дали е имал контакти със заразни болести, как се чувства като цяло, има ли хронични заболявания, приема ли лекарства.
Възрастовият диапазон за даряване на кръв е между 18 и 60 години. Важно е човек да знае, че ако има хронично заболяване не е желателно да дарява кръв, освен, ако не може да спре лекарствата, които приема за него поне за 2-3 седмици. Ако е приемал различни други лекарства не постоянно, няма проблем, стига да има 1 седмица интервал от приемането им. Жените не бива да са бременни, кърмачки или в цикъл. Желателно е през последните 12 часа дарителят да не е употребявал алкохол и цигари. След даряването като количество кръвта в организма се възстановява в рамките на 24 и 48 часа, а като качество в рамките на месец, месец и половина. Хубаво е да се закусва преди да се дари кръв, да се пие кафе, кола и най-вече достатъчно вода. „Основната причина на дарителите да им прилошее по време на процеса е това, че не са пили достатъчно вода.
Немаловажен се оказва и фактът, че много малка част от българите знаят кръвната си група, която в един момент може да спаси живота им. Най-рядката кръвна група в световен мащаб и у нас е AБ-отрицателна. В България най-разпространените кръвни групи са А и нулева положителна, което ги прави и най-необходимите.
БОДК стартира проект „Дари кръв”, с който се опитва да насърчи доброволните дарители да се регистрират като такива, за да може да ги кани на акции, да ги информира и да се обръща към тях за спешни случаи. Другата част от системата на проекта е за нуждаещите се от кръв в момента. Те също се регистрират, а от базата данни се намират подходящите за тях дарители в момента.
