Ортопедията е медицинска област, специализирана в диагностиката, лечението и профилактиката на мускулно-скелетни заболявания. Тези заболявания засягат костите, ставите, мускулите, връзките, сухожилията и нервите. Ортопедията включва поддисциплини като спортна медицина и онкоортопедия, всяка от които има различна цел в областта на мускулно-скелетното здраве. Повече за тази област от медицината разказва доц. д-р Сафа Гюрсой, специалист по ортопедия и спортна медицина от болници Acibadem в Турция.
Спортна медицина
Спортната медицина се фокусира върху травми и състояния, свързани с физическа активност. Ортопедичните специалисти диагностицират и лекуват широк спектър от проблеми. Те могат да помогнат при всичко от леки навяхвания до сериозни разкъсвания на връзки и фрактури. За възстановяване на увредени стави, сухожилия и връзки се използват техники като артроскопска хирургия. Тяхната цел е да помогнат на спортисти и активни хора да се върнат към отличната си форма, като същевременно предотвратяват бъдещи травми. Това се постига чрез персонализирани програми за рехабилитация и стратегии за превенция на травми.
Онкоортопедия
Онкоортопедията се занимава с диагностика и лечение на тумори на опорно-двигателната система. Туморите могат да бъдат доброкачествени или злокачествени, и да произхождат от костите, меките тъкани или хрущяла. Ортопедичните онколози са тесни специалисти в лечението на такива заболявания, които използват мултидисциплинарен подход. Това включва хирургично отстраняване на тумори, реконструкция на засегнатите области, прилагане на химиотерапия и лъчетерапия, както и последващото проследяване за рецидиви. Целта е да се предложи всеобхватна грижа, която гарантира най-добри резултати при запазване на функциите и подвижността.
Най-честите ортопедични операции и причините за тях
Най-често ортопедична операция се налага по повод състояния, произтичащи от дегенеративни заболявания, травми, прекомерно натоварване или структурни аномалии. Смяна на колянна или тазобедрена става (TKR/THR) обикновено се дължат на дегенерация на ставите, предизвикана от остеоартрит, докато артроскопските процедури, като възстановяване на кръстни връзки или менискуси, третират спортни травми или повтарящо се пренатоварване. Операциите на ротаторния маншон имат за цел да поправят разкъсванията на сухожилията в рамото поради прекомерно натоварване, травма или възрастово износване, а спиналната фузия се използва при нестабилност, фрактури или дегенеративни дискови заболявания на гръбначния стълб. Реконструкцията на предни кръстни връзки в колянната става третира разкъсвания вследствие от внезапни движения или спортни травми. Операцията при синдром на карпалния канал облекчава притискането на средния нерв в китката. Лечението на фрактури с вътрешна фиксация води до стабилизиране след инциденти, падане или спортни злополуки. Тези операции, които са от съществено значение за възстановяване на функцията и намаляване на болката, изискват прецизно поставяне на диагнозата и индивидуален курс на лечение, базиран на конкретното ортопедично състояние и причината за него.
Най-честите спортни травми и тяхното хирургично лечение
Спортните травми, които често налагат хирургично лечение, включват разкъсвания на предна кръстна връзка, изискващи лечение или реконструкция; разкъсвания на менискуса, лекувани с възстановяване или частична менисцектомия, и разкъсвания на ротаторния маншон, при които се прилага артроскопско лечение или реконструкция. Лабралните разкъсвания в областта на рамото или бедрото също могат да изискват артроскопски процедури за възстановяване или отстраняване на увредената тъкан. Разкъсвания на връзки на глезена, тежки фрактури, скъсани сухожилия (като ахилесово или бицепсово сухожилие) и други комплексни наранявания може да изискват хирургична намеса за стабилизиране, фиксиране или реконструкция. Изборът на оперативното решение зависи от редица фактори, като тежестта на нараняването, общото здравословно състояние на пациента, практикувания спорт и целите след възстановяване. Следоперативната рехабилитация играе ключова роля за възстановяване на оптималната функция и мобилност.
Какви са симптомите на костен тумор?
Костните тумори могат да се проявят с различни симптоми, но някои от най-честите включват болка, подуване, зачервяване, отоци, затруднени движения и фрактури. Болката често се описва като тъпа болка или чувствителност, която се влошава с времето и често е упорита през нощта или в покой. Подуване и зачервяване може да се наблюдава около засегнатата кост, където е възможно да има и забележима бучка или подутина. Затруднено движение и скованост на ставите могат да възникнат, ако туморът е в близост до става, а костите, отслабени от тумора, може да са по-податливи на фрактури. В някои случаи може да има и по-общи симптоми като умора, непреднамерена загуба на тегло, температура или нощно изпотяване. Важно е да се отбележи, че тези симптоми могат да бъдат причинени и от други състояния, но ако изпитвате някое от тях, особено в комбинация, важно е да посетите лекар за правилна диагноза и оценка. Ранната диагноза и своевременното лечение са ключови за ефективното справяне с костни тумори.
Как се лекува доброкачествен костен тумор?
Подходът за лечение на доброкачествени костни тумори варира в зависимост от няколко фактора. Често по-малки и асимптоматични тумори могат да бъдат наблюдавани периодично без незабавна намеса. За тумори, които причиняват болка или увеличават риска от фрактура, често се прилага хирургично отстраняване. В зависимост от размера и местоположението на тумора, хирурзите могат да изберат минимално инвазивни процедури като кюретаж или по-обширни операции. Медикаменти като нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) могат да бъдат предписани за овладяване на симптомите, а в случаите, когато се отстранява значителна част от костта, присаждането на кост може да помогне при реконструкцията. Макар и по-рядко, при определени обстоятелства може да се обмисли лъчетерапия. Решенията за лечение обикновено се вземат от мултидисциплинарен екип, като се гарантира индивидуален подход, предвид състоянието на пациента и характеристиките на тумора. Участието на опитен лекар с авторитет в тази сфера е от съществено значение за оптимално лечение на доброкачествените костни тумори.
Как се развиват костните тумори?
Костните тумори представляват анормален растеж на клетки в костите. Те могат да бъдат доброкачествени или злокачествени. Доброкачествените костни тумори не са ракови и не се разпространяват в други части от тялото, но все пак могат да причинят проблеми, като компресират здравата костна тъкан. Злокачествените костни тумори са ракови и могат да проникнат и унищожат костта и близките тъкани, както и да метастазират в други органи. Костните тумори могат да възникнат от различни видове клетки, като остеобласти, остеокласти или хрущялни клетки. Причината за повечето костни тумори е неизвестна, но някои фактори, които могат да увеличат риска, включват наследствени генетични синдроми и предишно излагане на радиация.
Кой е най-често срещаният злокачествен костен тумор?
Най-често срещаният злокачествен костен тумор се нарича ОСТЕОСАРКОМ или остеогенен сарком. Този тип рак започва в костните клетки и може да разруши здравата костна тъкан. Остеосаркомът е най-често срещан при хора на възраст от 10 до 25 години, но може да засегне всеки на всяка възраст. Често се развива около коляното, в бедрената кост или тибията (пищялната кост), но може да се появи и в други кости, като бедрото, рамото или таза. Остеосаркомът обикновено се лекува с комбинация от химиотерапия и операция за отстраняване на тумора и всяка засегната кост, посочва специалистът от Acibadem.
