В България едва четири от десет пациенти достигат петгодишна преживяемост. Пациентите в Чехия чакат три пъти по-дълго за достъп до медикаменти в сравнение с тези в Австрия. От десет нови медикамента за борба с рака в Полша са налични едва три. Едва 46% от страните в този регион имат скринингови програми за ранна диагностика на рак на гърдата, дебелото черво и шийката на матката. Относителната степен на преживяемост на рака в тези страни е много по-ниска от централноевропейските държави. Това са част от данните, които ще бъдат обсъждани на Европейският конгрес на онкологичните пациентски организации „За равенство в борбата с рака“, който ще се проведе на 18 и 19 март в Рига. Основната задача на конгреса ще бъде да постави темите за неравенството при достъпа до диагностика, лечение и иновативни решения за борба с онкологичните заболявания.
„Напредъкът в медицината позволява днес раковите заболявания да бъдат наричани хронични, което е много обещаваща перспектива. Не е приемливо хората от Централна и Източна Европа да се страхуват от болестта заради липсата на навременна диагностика, липса на обучени специалисти и липсата на достъп до реимбурсирани от държавата иновативни лекарства. В същото време в Централна Европа онкологичните заболявания се третират успешно и пациентите имат перспективата на много години живот пред себе си”, посочва Олга Валчина, член на борда на „Онкоалайънс“. I
В тази връзка на конгреса ще бъде поставен акцент върху необходимостта да бъде създаден Европейски онкологичен регистър на неравенствата, който в синхрон с Европейския план за борба с рака да установи тенденциите и различията между държавите членки на ЕС и да намали значително несъответствията в превенцията и лечението на онкологичните заболявания. Необходимо е да бъдат създадени и акредитирани национални центрове за лечение на ракови заболявания, както и да бъде организиран обмен на национални специалисти – хирурзи, химиотерапевти, рентгенолози,както и обмен на данни и практики между страните членки на ЕС.
„Докато не всички видове рак се третират равнопоставено, ще има нужда да развиваме иновациите в проучванията за лечението на болестта. Иновациите не трябва да са нещо имагинерно и непостижимо, а да бъдат достъпни, за да се спасяват човешки животи и да се намали страданието на милиони хора. По тази причина целта ни е да направим така, че всеки онкоболен, който има нужда от иновативно решение, да има достъп до него”, смята Бетина Рил, основател на Европейската пациентска мрежа „Меланома“.
Иварс Ябс, евдепутат и председател на Парламентарната комисия за борба с рака, подчертава, че конгресът е важна стъпка към обединяването на силите на пациентските организации във влиянието им за постигане на равни права на онкоболните: „Изключително важно е на европейско ниво да се оцени различието в лечението на пациентите, но е нужно всяка страна членка да поеме своята отговорност в преодоляването на тези несъответствия. Това е задачата пред всяко едно правителство – да осигури ефективен достъп до лечение на всеки един пациент”.
Темите на конгреса са в синхрон с резолюцията на ЕП „За укрепване на Европа в борбата срещу рака в посока на всеобхватна и координирана стратегия” (ще бъде приета скоро) и принципите на справедливост, устойчивост, равенство, солидарност и иновативност, заложени в Европейския план за бора с рака.
В рамките на конгреса пациентските организации ще подпишат Отворено писмо до ЕП и правителствата на страните от Централна и Източна Европа.
Събитието се организира от Латвийската асоциация на онкологичните пациентски организации „Онкоалайънс“ в кооперация със Специалния комитет за борба с рака (BECA) на ЕП. В събитието ще вземат участие авторитетни пациентски организации от Централна и Източна Европа, както и над 30 международно признати експерти,лекари, политици и депутати от ЕП. От българска страна ще участва д-р Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация.
В своята програма Европейският парламент приоритизира онкологичните заболявания и постави за своя цел до 2023 година над 70% от пациентите да могат да преодоляват заболяването и да имат по-голяма продължителност на живота. За съжаление, тези цели са все още непостижими за страните от Централна и Източна Европа.
