Едва 4 от общо 12 марки лютеници, изследвани от "Активни потребители", са произведени съгласно браншовия стандарт "Лютеница" на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци, показват данните на потребителското проучване.
Интересен факт е, че от изследваните 12 продукта, 4 по етикет са за деца, но "Активни потребители" уточняват, че им е трудно да преценят какво отличава един продукт, за да бъде характеризиран като детски.
Негативното
Анализът на неправителствената организация показва, че при 1 от всички изследвани марки липсва задължителната информация за хранителна и енергийна стойност на продукта. Това е марката "Петел" на компания "Дерони". Тази марка няма на етикета и информация за въглехидратите и захарите.
При 9 от 12-те изследвани марки се наблюдават някакви отклонения. Усреднено в индустриалните лютеници е добавяно 5,1% прости захари, отговарящо на около 6 чаени лъжички кристална захар за един буркан от 500 гр. продукт. В индустриалните лютеници обаче се добавят големи количества преработени прости захари - това са захарозата (обикновена кристална захар) и глюкозо-фруктозен сироп, добиван от царевица. Именно преработените прости захари допринасят сериозно за проблеми със затлъстяване и диабет.
В рекламираните като детски лютеници има големи количества прости захари. Само при тях средното съдържание е 12,2%, което е по-високо както от домашните (8%), така и от средното за всички индустриални марки (11,5%). Най-много захар (7–8%) е прибавяна в храните на "Олинеза", включително в детската, където процентът е 13,5 на сто. В детската лютеница на "Дерони" - "Детска мечта", процентът е 12,5 на сто, във фино смляната "Първомай" на "Булконс Първомай" е 11,3%, а рекордьор е традиционната фино смляна "Олинеза" - 15,9%. Само в традиционно фино смляната лютеница на "Дерони" няма никакви отклонения що се отнася до захар и въглехидрати, както и в "Лютеничко" на "Булконс Първомай".
В домашната лютеница средно се съдържат около 12% въглехидрати. От тях 8% са прости захари (глюкоза, фруктоза, захар и др), а останалите 4% идват от сложните полизахариди и растителни фибри. Много по-различна е ситуацията с индустриалните лютеници. В тях усреднено се откриват 18,3% въглехидрати, като максимума (21,3%) е измерен при рекламирания като детски продукт на "Олинеза". Резултатите показват, че в индустриалните лютеници има с 50% повече въглехидрати, което всъщност променя изцяло компонентния и енергийния профил на тези храни. Нещо повече - при половината изследвани марки измереното количество въглехидрати се разминава с повече от 20% от обявеното - най-голямо е при лютеницата "Идеал" – 17,3% при 8,8 на етикета.
"Малечко" и "Хорцето" на "Консервинвест" са с повишено количество сол. Анализът показва, че индустриалните лютеници съдържат средно 1,5% сол (около 7-8 грама в буркан от 500гр.). Браншовият стандарт допуска до 1,7% сол.
Понижено е количеството на протеините (белтъците) спрямо обявеното на етикета при едро смляната лютеница "Велика Домашна" на "Дерони", детската лютеница на "Дерони", традиционната лютеница на "Дерони", фино смляната на "Идеал Продукт", фино смляната на "Първомай", както и едро смляната на DIBSI.
Усреднено, измереното съдържание на вода в индустриалната лютеница е 72%, при домашните е 73% и по този показател те си приличат. При мазнините също не се установяват съществени проблеми. Няма значими разминавания между декларираните от производителите и реално измереното съдържание на мазнини. Усреднено при индустриалните лютеници се установяват 6%, което е малко по-високо от препоръчвания от браншовия стандарт минимум от 5%. При домашните домакините са значително по-щедри и влагат 9,9% олио.
Освен негативни новини, изследването установява и позитивни неща, като развенчава 3 мита за лютеницата:
1. "В лютеницата се влагат “индустриално” масло от рапица вместо традиционното за България слънчогледово масло". На всичките марки беше извършен химически анализ посредством газова хроматография. Резултатите са категорични и показават, че във всички проби е влагано слънчогледово олио.
2. "Производителите на лютеница заместват доматите и чушките с пюре от тикви и картофи, които са по-евтини". Последните не са разрешени и от браншовия стандарт. Проверката на този слух се оказа доста сложен научен проблем, защото няма аналитичен метод, чрез който да се откриват тикви и картофи в лютеница. Наложи се лабораторията да разработи напълно нова генетична процедура. Лютениците бяха тествани за присъствие в тях на специфични за отделните растителни видове гени. Това става чрез извличане на ДНК. Резултатите показаха отсъствие в изпитваните лютеници на картофено или тиквено пюре. Разбира се, известни съмнения все пак останаха, защото достоверността на този нов метод е около 90%. Причината е, че ДНК, извлечено от лютеницата е силно увредена от температурната обработка.
3. "Има ли синтентични червени оцветители в лютеницата?" Оказа се, че няма. Според експерти по-червеният цвят на индустриалната лютеница се дължи на вложени екстракти от естествените багрила като ликопен и каротен. Те нормално се съдържат в чушките и доматите.
Олеамидът
От Българската агенция по храните (БАБХ) разпристраниха информация, според която олеамидът е естествено съдържащ се органичен амид в храните с вложени растителни масла, характерни с богатото си съдържание на омега-9 мастни киселини – зехтин, слънчогледово олио и други растителни масла. Той е естествено възникващо съединение производно на олеиновата мастна киселина и може да е преходен продукт при загряване на слънчогледово олио или зехтин. Това вероятно е причината да бъде установен при извършеното изследване на "Активни потребители".
Най-вероятно грешката, че олеамидът е наркотично вещество се поражда от факта, че то е подобно на друго вещество което е структурно опасно. Категорично олеамидът не влияе на нервната система.
