Световната здравна организация (СЗО) заяви, че популярният по цял свят подсладител аспартам е потенциално канцерогенен. Експертите препоръчват да не се превишава дневната доза от 40 милиграма на килограм телесно тегло. Нека видим колко опасни са изкуствените подсладители и възможно ли е да се отслабне с тяхна помощ.
Защо обичаме сладкото
Учените смятат, че вкусът е първото сетиво, възникнало в нас по време на еволюцията. В човешкия живот той играе основна роля: помага да се разпознаят полезните и опасните свойства на храната, влияе върху светоусещането и дори върху начина на мислене. Специално място се отделя на сладкия вкус. Ние го усещаме, когато ядем храни, съдържащи захари (глюкоза, захароза, фруктоза, малтоза и лактоза). Широко разпространено е мнението, че този тип вкус се е развил, за да улесни намирането на източници на глюкоза, която служи като енергийно гориво за мозъка.
Когато захарните молекули попаднат на езика, веднага започват да стимулират вкусовите рецептори. Появява се сигнал, който с помощта на G-белтъците се изпраща директно в мозъка, активирайки центъра на удоволствието.
Захарта е прост въглехидрат. В тялото той се разгражда на глюкоза, която клетките ефективно усвояват. Всеки път, когато ядем сладко, усещаме прилив на сили. Но лекарите отдавна знаят, че прекомерната любов към такава храна има неблагоприятен ефект върху здравето. Наднормено тегло, увредени зъби, диабет, ревматоиден артрит, сърдечна недостатъчност, инсулт, инфаркт - това е непълен списък от проблемите, с които могат да се сблъскат хората, в чието хранене захарта преобладава. Затова още през XIX век те започват да търсят алтернатива. През 1879 г. учените синтезират захарин и за първи път на пазара се появяват изкуствени подсладители. Бумът на тяхното потребление се случва в наши дни.
Изкуствените подсладители може да бъдат разделени на две групи: хранителни и нехранителни. Първите добавят определено количество калории към храната, като по този начин я изпълват с енергия. Вторите се използват в малки количества и нямат енергийна стойност. В Съединените щати са одобрени шест вида синтезирани подсладители, състоящи се от различни химикали: аспартам, ацесулфам калий, неотам, захарин, сукралоза и адвантам.
Тъй като подсладителите не съдържат глюкоза, за тяхното усвояване не е необходим инсулин. Поради това те може да се консумират от хора с диабет, метаболитен синдром, наднормено тегло, глюкозен толеранс, хронични алергични дерматози, псориазис, гнойни поражения на кожата, акне, себорея.
Да излъжеш организма
Тъй като изкуствените подсладители практически не съдържат калории, много хора смятат, че те могат да им помогнат да отслабнат, без да се отказват от желанието си за сладко.
Американски учени решили да проверят какви промени биха настъпили в метаболизма на хората, ако им се предложат диетични аналози или вода вместо напитки, съдържащи захар. В продължение на една година експертите наблюдавали 203 доброволци, които били разделени на три групи: на първата давали обичайните напитки със захар, на втората – с подсладители, а на последната – обикновена вода. Резултатите не показали значителни разлики в наддаването на тегло. Нивата на холестерола и триглицеридите също останали почти непроменени. Оказало се, че на участниците, страдащи от абдоминално затлъстяване (в района на талията), липсата на захар в диетата помогнало да отслабнат.
На свой ред нидерландски експерти публикували обзор, в който се опитали да разберат как подсладителите влияят върху контрола на теглото. Метаанализът на рандомизирани проучвания отново не показал разлика в наддаването на тегло между двете групи, които консумирали захар или заместители на захарта в продължение на шест месеца. Друг метаанализ установил, че доброволците, употребяващи алтернативи, губят повече тегло от тези на вода или захар. Това накарало авторите да предположат, че подсладителите може да оказват както неутрално, така и полезно въздействие върху дългосрочния контрол на теглото.
Изкуствените подсладители се разпознават от свързаните с G-белтъка рецептори (GPR), а именно рецепторите на семейство T1R. Доказано е, че при взаимодействие с тях ацесулфам калий, сукралоза и захарин могат да достигнат до човешката мастна тъкан, като по този начин стимулират адипогенезата (образуването на нови мастни клетки). Същата работа отбелязва, че подсладителите могат да променят състава и функцията на чревната микробиота, провокирайки дисбактериоза. В същото време се повишава нивото на липозахаридите, възниква ендотоксикоза и хронично възпаление, което провокира натрупване на мазнини в немастните тъкани и инсулинова резистентност.
Учените също така решили да разгледат как подсладителите влияят на глюкозната хомеостаза (поддържане на стабилни нива на кръвната захар). Стомашно-чревният тракт играе важна роля в този процес. Въздействието на изкуствените подсладители върху микробиотата и чревната функция води до това, че тя започва да абсорбира глюкозата по-силно. Това повишава общото ѝ ниво в кръвта след хранене и следователно нарушава хомеостазата.
Биолозите добавят, че тези вещества се метаболизират по различен начин и съответно във всеки случай предизвикват свой ефект. Например едни компоненти влияят директно на чревната микробиота, докато други се преработват лесно и се усвояват. Доказано е също, че взаимодействието на подсладителите с рецепторите GPCR намалява производството на инсулин.
Защо подсладителите са опасни?
Екип френски изследователи изучили данни за здравето и начина на живот на около 103 хиляди души. Като разглеждали записите за тяхното хранене, учените обърнали внимание на количеството изкуствени подсладители в диетата. Оказало се, че тези, които злоупотребяват с тях, особено с аспартам и ацесулфам калий, имали по-висок риск от развитие на рак.
Има подозрения, че синтезираните алтернативи на захарта могат да причинят сърдечни заболявания. Международен екип от учени свързва консумацията на еритритол с повишен риск от сърдечносъдови заболявания. Изследователите измерили концентрацията на подсладител в кръвта на около четири хиляди жители на Европа и Съединените щати и установили, че тези, при които тя е превишена, скоро може да получат инсулт или инфаркт. Повечето от участниците обаче били над 60 години и вече се намирали в рисковата група поради хипертония или диабет. Авторите решили да тестват допълнително ефекта на еритритола върху лабораторни мишки. Впоследствие при животните се образували кръвни съсиреци.
Да изберем неутралното
Според експерти стевията е най-безопасният от всички подсладители. Тя се отличава с богат витаминен състав, над дузина микро- и макроелементи, различни киселини и минерали. Ключовите витамини включват A, B, C, D, E и PP, желязо, цинк, хром и манган, калций, калий, фосфор и селен, кафеена и хуминова киселина, етерични масла и над 17 аминокиселини, флавоноиди, гликозиди и стевиол.
Стевията заема специално място в диетичното хранене, замествайки насипната и рафинираната захар, както и нейните изкуствени заместители на химична основа. Билката има нулев гликемичен индекс, така че не пречи на преработката на глюкозата в организма и по-нататъшното ѝ разпределение в клетките и тъканите. Инсулинът остава нормален, така че няма гликемично натоварване.
Но и стевията има противопоказания. Например не трябва да се използва от хора с ниско кръвно налягане или сериозни стомашно-чревни заболявания. Стевията също може да предизвика алергична реакция. Някои естествени подсладители, като фруктоза, повишават риска от сърдечносъдови патологии. Глюкозата и фруктозата имат една и съща молекулна формула – C6H12O6, поради тази причина едното не може да замени другото.
Като алтернатива се препоръчва използването на подправки, които намаляват желанието за сладко, подобряват вкуса на храната и значително потискат образуването на глюкозен толеранс. Сред тях са кориандър, земна ябълка (йерусалимски артишок), зелен чай, портокали и особено канела.
