Американски невробиолози откриха, че алкохолът се окислява не в черния дроб, както се смяташе досега, а направо в мозъка. В резултат на това страдат участъците, които отговарят за координацията, паметта и контрола на емоциите. Деградацията продължава и след пълния отказ от алкохол, пише БГНЕС.
Отровен мозък
Когато човек изпие чаша вино или бира, попадналият в организма етанол с помощта на ензима дехидрогеназа (ADH), се окислява до ацеталдехид. Той, от своя страна, с помощта на ацеталдехид дехидрогеназа (ALD) се превръща в ацетат и тялото го изхвърля. Ако ензимът не е достатъчен - производството му се контролира от гена ALD2, ацеталдехидът се натрупва и причинява тежък махмурлук.
Доскоро се смяташе, че етанолът се разгражда в черния дроб и след това с кръвния поток продуктите от разпадането попадат в мозъка. Американски невробиолози, наблюдавали мишки-алкохолици, са установили, че има и друг механизъм, който обяснява особеностите в поведението на пияни хора.
Учени открили висока активност на ензима ацеталдехид дехидрогеназа в малкия мозък - областта, отговорна за координацията. Данните са получени посредством изучаване на 11 мозъчни среза на мишки и три човешки проби
Освен това невробиолозите са регистрирали появата на ацетат в малкия мозък на живи мишки, на които са дали малко алкохол - един грам на килограм тегло. В същото време е установено, че при гризачи с изключен ген ALD2 количеството ацетат в мозъка е много по-ниско и в резултат практически няма проблеми с координацията след употреба на алкохол.
Авторите на проучването предположили, че етанолът преминава през кръвно-мозъчната бариера - физиологичен "филтър" между кръвоносната и централната нервна система. И веднага отива в мозъка. Там той се превръща в ацетат, причинявайки нарушена координация. Ако ензимът ацеталдехид дехидрогеназа липсва, не настъпва интоксикация. Учените все още не са разбрали напълно механизма на разделяне на етанола, но според тях той е причината, тъй като ацеталдехидът - основният виновник за алкохолно отравяне, прониква по-трудно в мозъка.
Да се напиеш до забрава
Ако човек пие редовно, освен на координацията, алкохолът вреди и на центъра на паметта и на работата на мозъка като цяло, твърдят учени от Оксфордския университет.
Те анализирали статистически данни, събирани от медицинските служби в продължение на три десетилетия. Специален обект на проучването са били хора над 40-годишна възраст, които поне веднъж седмично изпивали по бутилка бира - това е около 140 гр алкохол. В допълнение към информацията за здравето, навиците и начина на живот, учените се сдобили и със снимки от ЯМР на мозъка.
На случаен принцип били избрани 550 доброволци, които да преминат няколко теста на когнитивните способности, които се провели няколко пъти в рамките на пет години.
След като анализирали събраната информация, учените стигнали до извода, че консумацията на повече от 140 грама алкохол седмично влияе негативно на мозъчната дейност.
Любителите на спиртните напитки, за разлика от своите непиещи връстници, имат по-"отпуснат" хипокампус – област в мозъка, отговорна за прехода от краткосрочна към дългосрочна памет и обработването на пространствената информация за околната среда. Атрофират и други части на мозъка, включително бялото вещество в мозъчните полукълба. В резултат на това доброволците, които консумирали повече от бутилки бира седмично, като цяло се справили по-зле със задачи за памет и изобретателност и посочили по-малко думи, започващи с определена буква. С течение на годините резултатите само се влошили.
Като цяло, когнитивните функции сред повечето възрастни отслабват с течение на годините, но при любителите на чашката този процес протича по-бързо.
Прекомерната консумация на алкохол при по-възрастните може да доведе до деменция, твърдят учени от университета в Нов Южен Уелс.
За подрастващите също е опасно да прекаляват с алкохола, тъй като обемът на неокортекса може да намалее - той е отговорен за сетивното възприятие, изпълнението на двигателните команди, съзнателното мислене и речта, и развитието на бялото вещество на мозъка може да се забави. Всичко това потиска способността за мислене.
Продължителното влияние на алкохола
Според немски, испански и италиански изследователи алкохолът продължава да вреди на мозъка дори месец и половина след последната изрита капка. Най-засегнати са мазолестото тяло (corpus callosum), което свързва мозъчните полукълба, и хипокампусът, който контролира паметта и формирането на емоции.
В продължение на шест седмици учените наблюдавали с помощта на ЯРМ промените в мозъка на доброволци, постъпили в болницата заради прекомерна консумация на алкохол. През цялото това време те не са пили и грам алкохол, но въпреки принудителното въздържание, разграждането на нервните клетки в бялото вещество не спряло.
Учените все още не са наясно колко дълго мозъкът продължава да страда, след като човек се откаже напълно от алкохола. По-продължително наблюдение на хора не е възможно, тъй като програмата за лечение е планирана за около шест седмици. Поради тази причина авторите на разработката планират да изследват мозъка на плъхове с алкохолна зависимост.
