Миомата на матката се среща при жени от целия свят - Азия, Европа, Африка и Америка. Според ново проучване между 20% и 77% от всички жени по света имат миоми. Диагнозата обикновено се установява късно, ако изобщо се стигне до такава. Най-често тя се разбира по време на рутинни прегледи или когато започне да се усеща дискомфорт. Броят на нерегистрираните случаи също остава висок. Миомите се срещат по-често при жени с тъмна кожа. Точните причини за това все още не са известни.
Повечето засегнати жени са на възраст между 25 и 50 години. Изследователите предполагат, че роля играе както генетичната предразположеност, така и хормоните. След менопаузата вероятността от развитие на нова миома е близка до нулата.
Така наречените субмукозни миоми се образуват под лигавицата на матката, интрамуралните миоми растат в мускулния слой, а субсерозните - от външната страна на матката. Обикновено лекарят може да ги установи при гинекологичен преглед или да ги открие с ултразвуково изследване. Миомите не са опасни, те доброкачествени тумори, но могат да предизвикат силни болки.
Най-често срещаните симптоми
Симптомите се усещат по различен начин от различните жени. Те могат да зависят например от размера и местоположението на фиброидите. Първият признак може да бъде болка в долната част на корема или в областта на таза. Възможно е и да има силно и продължително менструално кървене. В най-лошия случай то би могло да бъде последвано от анемия, а впоследствие и от замайване. Друг възможен признак е междуменструалното кървене. Ако то е особено силно, засегнатите трябва да се обърнат към лекар. Той може да установи дали наистина става въпрос за миома или за злокачествен тумор. Почти никога обаче не се случва миома да се превърне в злокачествен тумор. Но при всички случаи консултацията е важна.
Ако става въпрос за малък доброкачествен тумор, лекарят вероятно ще наложи наблюдение на редовни интервали. Повечето от миомите са под 5 сантиметра. Но има и случаи на изключително големи миоми, чието тегло достига до няколко килограма. Подобни образувания могат да притиснат съседни органи и да причиняват допълнителен дискомфорт. А ако е засегнат пикочният мехур, би могло да има и силно, неприятно, а понякога и неконтролируемо желание за уриниране. Болките в гърба и бъбреците, както и неспецифичните болки в краката също могат да са причинени от миома.
Какви терапии има
Отстраняването на миоми обикновено става с минимална инвазия. Туморът се отстранява чрез уретрална ендоскопия или лапароскопия. Така наречената емболизация също е вариант. Сравнително нов терапевтичен метод е т.нар. трансцервикална радиочестотна аблация.
По-сложно е, ако образуванието е особено голямо. Тогава се налага хистеректомия, при която се отстранява цялата матка. Подобна операция обаче се извършва само когато всички останали терапии са се провалили и щадящото отстраняване вече не е възможно. Към кой метод ще прибегне лекарят зависи и от това дали пациентката желае да има деца. Терапията следва да се определи след цялостна консултация.
Източник: Дойче веле
