Учени от медицинската школа на Вашингтонския университет в Сейнт Луис и медицинската школа на Калифорнийския университет в Сан Диего са извършили пробив в разбирането на това, как вирусът зика провокира развитие на вродени дефекти при децата.
Изследователите са представили модел на предаване на инфекцията от бременни мишки към плода и са изяснили как вирусът атакува нервните му клетки. Резултатите от експеримента са публикувани в изданията Nature и Cell.
Първоначално изследователите са анализирали разпространението на вируса в организма на бременни мишки, при които била нарушена работата на имунната система. Оказало се, че зика заразява плацентата и се натрупва в нея.
Концентрацията на вирусните частици там била хиляда пъти по-голяма, отколкото в кръвта на майката. След това инфекцията прониквала в клетките на външната обвивка на зародиша и кръвоносните съдове. В резултат при мишлетата се наблюдавала микроцефалия.
Учените смятат, че вирусът активира защитната реакция на организма, но имунните процеси нарушават активността на гените, необходими за развитие на мозъка на плода.
Главният извод на изследователите е следният: зика атакува мозъка на зародиша, като предизвиква необратими изменения в него. Той води до гибел на нервни клетки, намаляване на размера на главата на плода и обща задръжка в растежа.
Освен това учените провели експерименти лабораторни експерименти с човешки тъкани. Инфекцията също забавила техния ръст и разрушавала клетките на кората на главния мозък.
Резултатите от изследванията могат да се използват при разработката на ваксини за бременни и противовирусни препарати.
