За да се говори за автоимунните заболявания, трябва да се знае какво е имунитет. Но не просто, че защитава организма от болести, а как действа защитата му. В костния мозък на човека се произвеждат особени клетки - лимфоцити (бели кръвни телца). Те се делят на три основни класа - NK клетки, Т клетки и В клетки. NK клетките са част от вродения имунитет и играят основна роля при защитата на организма от туморни клетки и клетки, заразени с вирус. T и B клетките са главният компонент на придобития имунитет и ролята им е да създават антитела срещу инфекции и чужди тъкани. Антителата реагират на точно съответстващи им антигени.
Затова преболедувалото от морбили дете не получава имунитет срещу заушка, а срещу дребна шарка. Смисълът на ваксинациите е имунитетът да се “запознае” с болестта, като в него се вкара малка доза от нея, а при масирана атака той да отвърне с поток от антитела, които да унищожат антигените. Защо тогава, простудявайки се всяка година, не придобиваме стабилен имунитет? Защото заразата непрекъснато мутира. А понякога лимфоцитите започват да се държат като зараза и да нападат собствения организъм, който започва борба със себе си.
Автоимунните заболявания са точно такива случаи. По някаква причина белите кръвни телца започнат да идентифицират като чужди и опасни определен тип клетки от тялото ни. Затова тези заболявания имат комплексен или системен характер. Поразяват цял орган или група органи и организмът включва програма за самоунищожение.
Защо и може ли да се предпазим от подобна беда? Сред лимфоцитите има клетки санитари, които, ако някои клетки от организма опасно се видоизменят, разболеят или умрат, ги унищожават като ненужен боклук. Въпреки че са под строгия контрол на организма, в някои случаи ситуацията излиза от контрол. Причините за безконтролното размножаване и агресията на санитарите могат условно да се разделят на вътрешни и външни.
Вътрешните са генни мутации I тип - когато белите кръвни телца престават да идентифицират определен тип клетки на организма. Ако се наследи такъв генетичен багаж от предците, с голяма вероятност човек ще се разболее от същото автоимунно заболяване като най-близките си роднини - такива са Базедовата болест и тиреоидитът (възпаление на щитовидната жлеза). При генните мутации от II тип санитарите безконтролно се размножават и предизвикват системно автоимунно заболяване, каквито са лупусът и множествената склероза.
Външните причини за агресивно поведение от страна на лимфоцитите-санитари са тежки инфекциозни болести, след които имунните клетки започват да се държат неадекватно, радиационно или слънчево лъчение, болестотворни клетки, които се “преструват” на наши собствени и заблуждават санитарите, които атакуват и здрави клетки.
Тъй като автоимунните заболявания са разнообразни е трудно да се определят общи симптоми за тях. Но всички те се развиват постепенно и преследват човека през целия му живот. Често трудно се поставя диагноза за автоимунните заболявания, защото симптомите им са характерни и за много други, при това по-известни и по-разпространени болести. А от навременната диагноза зависи успешното лечение и дори спасяване на живота на пациентите. Затова е добре да се познават симптомите на някои от автоимунните заболявания.
Ревматоидният артрит поразява ставите - най-вече малките, на ръцете. Проявява се не само с болки, но и с отоци, висока температура, чувство на тежест в гърдите и обща мускулна слабост.
Множествената склероза е болест на нервните клетки, при която човек започва да изпитва странни тактилни усещания, губи чувствителност, влошава се зрението му. Съпровожда се с мускулни спазми и нарушения паметта.
Диабет тип 1 прави човека зависим за цял живот от инсулина. Първите му симптоми са често отделяне на урина, постоянна жажда и вълчи апетит.
Васкулитът е едно от най-опасните заболявания, поразяващо кръвоносната система. Съдовете стават чупливи, органите и тъканите като че ли се разрушават и кървят отвътре. Прогнозата му, уви, е много неблагоприятна, а симптомите са ярко изразени, което рядко създава затруднения за диагностицирането му.
Лупусът е системно заболяване, защото уврежда практически всички органи. Пациентът изпитва болки в сърцето, не може да диша нормално, лесно се уморява. На кожата се появяват червени петна с неправилна форма, които сърбят и се покриват с коричка.
Пемфигусът е ужасно автоимунно заболяване, чийто най-характерен симптом е появата на огромни мехури по кожата, пълни с лимфа.
Тиреоидит на Хашимото - автоимунно заболяване на щитовидната жлеза, при което тя не произвежда достатъчно тироксина. Характерни симптоми са напълняване, сънливост, студена и суха кожа, страх от студ, бърза умора.
При хемолитичната анемия белите кръвни телца се опълчват на червените, в резултат на което недостигът на еритроцити води до силна умора, вялост, сънливост, припадъци.
Базедовата болест, известна още като болест на Грейвс, е антипод на тиреоидита на Хашимото - жлезата свръхпроизвежда тироксин. Симптоматиката се изразява в намаляване на теглото, повишена нервна възбудимост, непоносимост към топлина.
Миастенията засяга мускулната тъкан, пациентът е непрекъснато измъчван от слабост, особено бързо се изморяват очните мускули. В борбата с това автоимунно заболяване помагат специални лекарства за повишаване на мускулния тонус.
Подобно на лупуса склеродермията е системна автоимунна болест, защото засяга съединителните тъкани, които са в целия организъм. Симптомите й са разнообразни - дегенеративни изменения на ставите, кожата, съдовете и вътрешните органи.
Поставянето на диагноза става със специален кръвен анализ - лекарите знаят кои антитела свидетелстват за едно или друго автоимунно заболяване. Проблемът е, че понякога човек страда дълго преди джипито да го изпрати в лаборатория, която прави такива кръвни анализи. Затова при странни симптоми е добре пациентите да се консултират с различни специалисти.
С лечението на автоимунните заболявания, които засягат определени органи се занимават лекарите в определена специалност - кардиология, нефрология… Но при системни и смесени форми е нужно комплексно лечение от няколко специалисти в различни направления.
