Все пак САЩ ще преместят посолството си от Тел Авив в Ерусалим. Доналд Тръмп е информирал за това палестинския президент Махмуд Абас. Тази стъпка може да подпали нов пожар в Близкия Изток, предупреждават експерти.
Новината беше потвърдена от говорител на палестинския президент Махмуд Абас: американското посолство в Израел все пак ще бъде преместено. В телефонен разговор президентът Тръмп е информирал Абас, че американското посолство ще бъде преместено от Тел Авив в Ерусалим. От информацията на става ясно дали Тръмп е съобщил и подробности относно това кога САЩ ще предприемат тази стъпка. Палестинският президент е предупредил, че това решение може да има фатални последици за близкоизточния мирен процес, за мира и стабилността в региона и в света, съобщи още говорителят.
"Нищо не може да оправдае подобно решение", заяви преди няколко дни в Кайро и генералният секретар на Арабската лига Ахмед Абул Гейт. "Такова решение не служи на мира и стабилността, обратното - то подстрекава към фанатизъм и насилие. Очевидно някои не си дават сметка, че подобна стъпка представлява допълнителна заплаха за стабилността в Близкия изток и в целия свят", посочи Гейт. Палестинската групировка Хамас вече заплаши с нова интифада.
Преместването на американското посолство ще бъде в нарушение на международните конвенции. "Така САЩ ще се оттеглят от широкия консенсус, който сега съществува в международната общност по въпроса", посочва шефът на бюрото в Ерусалим на близката до ХДС фондация "Конрад Аденауер" Александер Бракел. Повечето държави го спазват - поддържат дипломатически представителства в Тел Авив или околностите, но не и в Ерусалим, припомня той. Също така стъпката на американците би изключила предварително въпроса за бъдещия статут на Ерусалим от едно мирно решение на конфликта.
Град и на земята, и на небето
Ерусалим е оспорван в много отношения: политически, културно и религиозно. Или както пише историкът и публицистът Симон Себаг Монтефиоре: "...Ерусалим е родина на едничкия Бог, столица е на два народа, светилище на три религии и е единственият град, който съществува както на небето, така и на земята: безпримерната красота на земния град е нищо в сравнение с прелестта на небесния". Затова и битките, вкл. водени с военни средства, за този град, имащ огромно историческо, религиозно и символно значение, винаги са били така ожесточени.
След първата арабско-израелска война през 1947-1949 г. Западният бряг и Източен Ерусалим са причислени към Йордания, а западната част на града остава израелска. В Шестдневната война през 1967 г. Израел почти изцяло си възвръща населените от палестинци източни квартали, а през 1980 г. ги обединява с еврейската западна част и обявява Ерусалим за своя неделима столица.
Оттогава насам споровете за града допълнително са се изострили. Борбите за светите места в старата градска част - мюсюлманският Скален купол и еврейската Стена на плача - се водят решително и непоколебимо и от двете страни. А триумфът на едните винаги е поражение за другите.
Това пролича пределно ясно през септември 2000 г. - появата на тогавашния израелски премиер Ариел Шарон на Храмовия хълм в историческия център на Ерусалим бе достатъчно, за да запали искрата на палестинския гняв. Това сложи началото на втората интифада, продължила четири години.
Как ще реагират арабите?
"В дебата за бъдещия статут на Ерусалим, подет от американския президент Тръмп, съществена роля играе въпросът за суверенитета на собствената, а в случая с палестинците - и на бъдещата, държава. И двете страни предявяват претенции Ерусалим да е тяхната столица", посочва Александър Бракел.
С решението си Тръмп рискува да постави под въпрос трудно извоювания мир в момента между израелци и палестинци. Освен това не се знае как ще реагира арабският свят. Протестите в края на юли, когато, след смъртоносното нападение срещу двама полицаи, Израел ограничи достъпа до Храмовия хълм, дават само бегла представа за онова, което може да се случи. Не е казано обаче, че задължително ще се стигне до нови протести. Според Александер Бракел, всичко е възможно. Освен това кварталите в Източен Ерусалим, разположени извън историческия център, за повечето израелци нямат особено значение - те и без друго не ходят в тях. Статутът им де факто няма да бъде оспорван. "Щекотлив и труден обаче ще е въпросът за бъдещия статут на Храмовия хълм и на Стената на плача", убеден е шефът на бюрото на фондация "Конрад Аденауер" в Ерусалим.
Източник: Дойче веле
