Една граница, която беше станала невидима, може пак да се появи на географските карти. Какво ще се случи с ирландската граница след Брекзита? Този въпрос има предистория, която ни връща стотина години назад.
Какво ще се случи с ирландската граница след като Великобритания напусне ЕС? Това е един от горещите въпроси в продължаващите преговори. Защото Република Ирландия е членка на ЕС и ще си остане такава и след Брекзита, но не и Северна Ирландия, която е част от Великобритания. Тоест, през средата на зеления остров ще се появи една нова външна граница на ЕС, което ще има сериозни отражения върху целия регион.
За какво става дума? Ще се спрем на някои от най-важните аспекти на въпроса, които в исторически план обхващат последните 100 години.
Разделението на Ирландия
По време на Първата световна война ирландският стремеж към независимост, изразен както чрез политическа, така и чрез въоръжена борба, достига връхната си точка. Лондон отговаря със закони, целящи по-скоро да децентрализират властта, отколкото да дадат независимост на ирландците. Първите опити за създаване на общ за целия регион парламент в Дъблин се провалят заради съпротивата на северноирландските юнионисти. Те се обявяват за оставане в Обединеното кралство, поради това, че не желаели да бъдат управлявани от един център на ирландския национализъм.
Вместо това се създават два отделни парламента и на картата се появяват Северна и Южна Ирландия. След 3-годишна война за ирландска независимост правителството в Лондон признава поражението си, след което през 1922 г. Южна Ирландия се отделя от свободната ирландска държава и престава да бъде част от Великобритания.
300 гранични пункта
За да бъдат намалени негативните отражения от раздялата, през 1923 г. е създадена така наречената Common Travel Area – нещо като днешното Шенгенско пространство, само че в доста умален вид. Тя давала право на жителите на региона да преминават вътрешноирландската граница без паспортни проверки. Това е било голямо облекчение, тъй като границата лъкатушела силно и нерядко се налагало пресичането ѝ на няколко места, за да се стигне от едно населено място до друго.
По протежението на 499-километровата граница между Република Ирландия и Северна Ирландия има около 300 по-малки и по-големи гранични пункта. Човек често и не забелязва, че е преминал от едната в другата част на острова. Дори информационните табели с надписи "Добре дошли" - в Република Ирландия или във Великобритания - са рядко срещани.
Не винаги обаче тази граница е била така невидима. Когато през 1969 г. в Северна Ирландия ескалира насилието, Лондон изпраща там войски. Контролът по границата тогава е затегнат, за да не се допусне нелегалното прехвърляне на оръжие от Република Ирландия към Северна Ирландия. Британската армия затваря някои от по-малките гранични пунктове, разрушава някои от подстъпите към тях и взривява мостове. Някои общини били особено силно засегнати от тези мерки, което довело до засилването на национализма по тези места.
Търговска война с тежки последици
Споразумението от 1923 г. за Common Travel Area е облекчавало частните пътувания между двете части на острова, но товарният транспорт е бил до голяма степен ограничен. Първоначално само определени стоки са били обмитявани, но след английско-ирландската търговска война през 1930-те години се въвеждат мита и за аграрните продукти, както и за въглищата и стоманата. Мерките на правителствата в Лондон и Дъблин тогава нанасят огромни икономически щети на граничните райони, което довежда до разцвет на черния пазар и контрабандата.
Търговската война приключва официално през 1936 година, но митническите проверки остават в сила. Те се запазват дори и след 1973 г., когато Ирландия и Великобритания заедно влизат в Европейската Икономическа Общност - предшественичката на днешния ЕС. Контролите са премахнати чак през 1993 година с отварянето на Европейския вътрешен пазар. След излизането на Великобритания от ЕС този период на свободно придвижване на хора и стоки може да остане в историята.
Източник: Дойче веле
