Програмирането - сериозен сектор, който все повече и повече запълва пазара на труда. Може ли обучението по програмиране да започне още в ранна детска възраст и ще бъде ли полезно това за децата и тяхното професионално ориентиране? Какъв процент от завършилите програмиране се реализират адекватно на пазара на труда?
На тези въпроси ще отговори Николай Костов - дългогодишен преподавател в IT учебно заведение.
Eто какво ни сподели той:
Кога се появи интересът Ви към математиката, информатиката и програмирането?
Към математиката интересът ми се появи, когато бях доста малък, може би още в първите класове в училище, а по програмиране някъде 5-6 клас заедно с първия ми компютър. Като ученик участвах и дори спечелих няколко състезания и олимпиади и по информатика (алгоритми), и по информационни технологии (приложно програмиране).
Вие сте преподавали и на деца. Как успявате да запалите и да поддържате интереса им към програмирането?
Колкото по-малък е един човек, толкова по-кратък е периодът му на продължително внимание към дадено нещо. Към по-малките деца трябва да се подходи с кратки уроци, които да прерастват в игра или в нещо реално, което да могат да видят, пипнат или усетят. Само така може да им се задържи вниманието и да запомнят това, което им се обяснява. Ако те не могат да видят резултата от някаква програма, то за тях тя не е интересна. В тази връзка писането на малки лесни игрички или някакъв друг вид визуално програмиране доста повече запалва интереса и запазва вниманието на децата. Също и поднасянето на материала на „техния език“ прави възприемането му по-лесно. При по-големите деца (гимназисти) нещата са по-лесни и при тях сме преподавали основно на няколко учебни часа от по 40 минути, както са свикнали с години в училище. По-големите също имат осъзнат интерес и желание за учене и съответно са мотивирани и знаят защо са на уроците.
Програмирането е малко или много талант и отдаденост. Ако при Вас дойде дете с желание, но няма достатъчно талант и математическо мислене, ще го отпратите ли и как ще му помогнете да се развие правилно?
Нито аз, нито някой колега би отпратил дете с желание за учене. Математическото мислене и знания, както и логиката са неща, които се тренират и научават (особено от дете). Ако детето има желание, а не просто амбициозни родители, които са го записали на програмиране, защото е модерно, то ще успее бързо да натрупа необходимите му знания и да започне да се развива като бъдещ програмист.
Кога най-рано според Вас може да започне обучението на децата по програмиране?
Съвременните тенденции в обучението по програмиране за деца предоставят методологии, практики и софтуер, който позволява обучението по програмиране да започне дори на 6-годишна (предучилищна) възраст. Да, 6 години, колкото и странно да звучи. Разбира се, никой не кара на 6 години децата да пишат сложен програмен код. Има специални занимателни игри и програми, чрез които децата се учат на основните концепции в програмирането като условни оператори, цикли, променливи и команди чрез специално измислени детски игри с местене на човечета, блокчета или дори реални физически роботчета, които запалват интереса на децата чрез игра. В България още от 3-ти и 4-ти клас децата имат възможност да участват в олимпиади и състезания по информатика, като в тях задачите са съобразени с техните познания и възраст. Олимпиадата по информационни технологии пък, позволява участие в приложни състезания, свързани с компютри още от 5-ти клас. Лично моето мнение е, че предвид растящата нужда за всеки в бъдещето (без значение от професията) да познава програмирането и софтуерните технологии, всяко дете трябва по един или друг начин да има досег до програмирането (макар и малко) и колкото по-рано стане това, толкова по-добре.
Какво е нужно, за да бъдеш добър програмист? Математическо мислене, логика или усилен труд?
За да станеш добър програмист, трябва да отделяш по много повече време от средното за другите професии. Не всичко се получава от първия път и не всичко става така, както искаме, затова упоритостта и търпението са важни. Упоритостта и търпението се проектират и в усилен труд. Разбира се, че логическото и абстрактното мислене много помагат, както и умението за учене и разбиране, както и добрата памет. Хората с познания по математика също се реализират по-добре на пазара. Практиката ми показва, обаче, че хората без предварителни познания, но с мотивация и упоритост се справят по-добре от хората с предварителни умения, но без желание да се развиват. За да се задържиш добър програмист пък, е необходимо да се трупат нови знания постоянно, за да не се изостане от последните тенденции, тъй като нашата индустрия е доста динамично развиваща се и една година без развитие може да дръпне човек няколко стъпки назад.
Какви са наблюденията Ви - колко от завършилите студенти по програмиране се реализират адекватно на пазара на труда и от какво зависи това?
Почти всички завършили до край обученията си успяват до няколко месеца да се реализират, а повечето от тях до 2 години се изкачват и на по-висока позиция в сферата. Тези, които се реализират по-добре, са тези, които не са учили само, за да си вземат изпита, а са чели допълнително и задълбочено и са изрешили всички дадени им задачи и дори са търсили допълнителни такива. Тук пак мотивацията и разбирането, че е необходим много труд и постоянство са водещите фактори за реализация, наред със знанията и уменията, разбира се.
Какво е важно за един работодател - дипломата или нужните знания и опит?
Винаги по-важно е било какво знае и може един кандидат за работа. Да, дипломата седи добре в CV-то и може да помогне да те извикат на интервю, но реално от това какво покажеш на интервюто зависи дали ще те вземат на работа. В нашата индустрия се ползва и разрешения от Кодекса на труда „изпитателен срок“ от 6 месеца, в който се наблюдават служителите след като започнат работа дали се справят със задачите и съответно дали фирмата има нужда от тях след този срок. Тези 6 месеца са предостатъчни да се види дали служителят е точният за фирмата човек, дали има знанията и дали трупа бързо опит.
Ако Вие сте работодател и при Вас кандидатстват двама души - един с диплома, но без знания и друг със средно образование и голям опит в редица компании, кого ще изберете да работи за Вас?
Разбира се, че ще вземем човека с опит. Опитът не може да бъде научен, трудовите навици и практиката не може да бъде заместена от дипломата пък била тя и от престижен университет. В нашата индустрия, когато човек е работил вече, то той е доказано успешен и очевидно притежава необходимото, за да е напълно функционален и полезен служител.
Какво бихте посъветвали младите, които в момента ни гледат и имат желание да станат програмисти, но не знаят от къде да започнат?
Изобщо да не се двоумят и да не чакат. Фактът, че в момента четете това от телефона, таблета, лаптопа или компютъра си, е едно само по себе си изключително впечатляващо нещо. Само преди 100 години хората тепърва са се радвали на радиото, а днес имате достъп до целия свят в джоба си. Днес живеем в свят, в който машините ни отмятат в толкова много задължения, че ние можем да се концентрираме върху важните за нас неща. Бъдещето е изпълнено с нови технологии, изкуствен интелект, нови професии и неразделна част от тях ще бъдат уменията за програмиране без значение от професиите, които хората ще практикуват. В интернет е пълно както с безплатни уроци, така и с цели структурирани програми за обучение и академии, които обучават по програмиране и технологии, както много малки, така и пораснали деца, студенти и вече работещи други професии. Успех!
Интервю на Илиана Симеонова
