Дими Деянски е сред най-популярните родни стендъп комедианти в последните десетина години и съосновател на Inside Joke Stand Up Comedy. А тъй като според нас Дими е и сред най-забавните български стендъп комедианти, нямаше как да не го потърсим за разговор. Може да проверите на живо за себе си дали не споделяте мнението ни – на 23 януари, в Sofia Live Club – тогава е „Епик Стендъп: Най-доброто от Inside Joke в едно шоу“. А още сега може да прочетете интервюто ни с него:
Случва ли се да ти казват „Разсмей ме, де!“?
Някой да ме „помоли“ да го разсмея – не помня да се е случвало. Но в момента, в който хората разберат, че правя стендъп комедия, веднага има едно тихо очакване в тях, кога ще кажа нещо, което да разсмее всички. Харесвам това напрежение във въздуха и обичам да ги оставям да почакат, да ги оставя те да говорят, за да ми дадат материал и тогава давам моята заявка за смешно, направено от това, което те са казали. Хората обичат да са част от процеса и обичат неща на живо, защото това са гаранции за автентичност. Много повече смях има, когато всички знаем, че тази шега е измислена ей сега, тук, отколкото когато излизаш с костюм, грим, сценарии, прожектори и се къса връзката с публиката на живо.
Какво още работиш и какъв си на работа? Правил ли си шоу там, за да сваляш напрежението в някои напечени моменти или за да се харесаш на шефа/колегите?
Занимавам се с графичен дизайн и реклама. В офиса си говорим много смехории, в работата ни има доста творчески процеси. И това ми помага за стендъпа, защото често в работата изскачат идеи, които не може да се реализират като реклами, но зародишът им е там – имат валидна истина, интересни са и може да излязат стендъп битове от тях, след като ги разработя на Open mic вечери. Записвам си по цял ден всичко и после на Open mic вечерите в КЕВА пробвам да направя от тях вече стендъп битове - с ритъм, twist и естествено - punchline (последната смешна дума в стендъп бит).
Фото: Илия Ружин
Кои са минусите на това да си забавен? Не те взимат насериозно, когато си казваш хонорара?
Ако си възприет като забавен, хората си мислят, че едва ли не ти си винаги така и „нямаш право“ да си сдухан. А много смешни неща могат да изскочат от тъмната страна на живота.
А очакват ли хората от теб да си винаги хахо-хихи?
Да!
Кога си бил най-сериозен в живота си?
Когато предложих брак на жена си и когато нареждам стендъп сета си преди участие. И когато строя с ЛЕГО.
Има ли вече достатъчно наистина добри забавни твои (български) колеги, като бройка, но кажи честно?
България има страхотни комедианти, и благодарение на Open mic вечерите на Inside Joke Stand-up наистина всеки може да излезе на сцената. Виждаме все повече нов талант всяка седмица, а това е кръвта на истинския стендъп. За мен най-доброто от родната стендъп сцена тепърва предстои. Форматът все още трупа масова популярност и интерес от публиката, което води до доста събития, които слагат думата „стендъп“ само и само да се обърка някой да дойде. Пък в същността си те са театрални, заучени монолози, скечове, с реквизит, кукли и текст в слушалка в ухото на актьор. А истинският стендъп не изисква просто да знаеш как се пише думата на постер, а труд, смелост и брутална дисциплина. Накратко - не мисля, че българската стендъп сцена е дори близо до потенциалната си сатурация с истински стендъп комедианти.
Как стават най-добрите смешки? Да говориш от личен опит и да се шегуваш най-вече със себе си, нали? Но какво друго?
От истинския живот стават най-добре. Просто номерът е да имаш радар за абсурдни ситуации. И тефтер. Помага и да имаш инат – за да не се отказваш, като не стане от първия, втория път, когато ги развиваш тези реални случки в стендъп битове.
От кои конкретни смешки се отказа покрай политкоректността последните години?
От шеги за Ковид, просто защото вече не са релевантни. Иначе не съм пострадал от политкоректност. Ако някой иска да „канселира“ някой комедиант, нека не му се смее. Тишината е по-силна присъда за комедията, отколкото бунт или „ама-как-може-такова-нещо“-ствуване. Ако не си съгласен с някой, изложи своята теза по-добре, по-ясно, по-разбираемо от него. Всичко друго са първобитни, средновековни мерки.
Не се ли изчерпаха морално теми като „София срещу провинция“?
В това се крие провокацията и затова шоуто ни е толкова успешно вече над 7 години. Всеки, който е гледал шоуто, знае, че то не е подигравка, а едно обединение – на всички българи, от всякакви родни места, в най-големия български град в света, обляти в смях за истини, които всички споделяме. Комедиантите имат разнообразни, различни гледни точки и изживявания, което прави шоуто уникално. Тезата и „моралната“ посока на това шоу е, че в София-град се събираме всички българи, отвсякъде - и това е окей.
Фото: Стефан Аврамов
Кои теми изобщо не стават за стендъп?
Няма такава тема, защото стендъп форматът е по-голям от даден изпълнител. Това, че аз не мога да измисля бит за нещо, не значи, че друг комедиант няма да направи разбиващ бит от същата тема. А и в крайна сметка, стендъпът е празникът на свободата на словото.
Защо сякаш жените, които правят стендъп, дори и повечето известни, засягат основно теми за вагини и секс и сякаш като цяло наистина смешните жени се броят на пръстите на едната ръка на любител на пиратките?
Жените комедианти, точно като мъжете такива, си говорят за каквото пожелаят - от политика до автомобили. Това, че и те говорят за секс е защото вече могат да си го позволят. Сексът е от масовите теми, които лесно се харесват на хората. Говорене за секс в сет не е изобретение на жените, а имайки предвид колко повече мъже на сцената има спрямо жени, със сигурност статистически мъжете прибягват до лесни за харесване теми повече от жените. Като цяло жените комедиантите са доста по-смели от мъжете такива, имат повече бариери за сваляне и аз имам голямо уважение към тях. На мен лично доста жени комедиантки са ми повлияли и ми влият – като Диана, Nadia Bright, Моника Найденова, с които имам невероятният късмет да работя и споделям сцени.
Кое е най-трудното при стендъп? Че може да си забравиш смешките; че хората може да не се смеят, но ти трябва да продължиш; нещо друго?
Най-трудното е да запазиш творческа дисциплина, да намериш баланс. Страх от „не-смеене“ може да имаш в началото и като минеш през няколко Open mic вечери вече е зад теб това. Ако имаш опит от Open mic, няма да имаш страх от тишина или реакция на публиката.
Има ли „таван“ като бройка публиката за стендъп в България? Време ли трябва, или какво, за да стане по-популярен този „жанр“?
Не бих казал, че има таван. Мисля, че българите обичат да се смеят, обичат и вниманието някои от тях, така че бих казал, че даденостите от страна на нацията са в полза на това стендъпът да развие трайна традиция. Ние имам грандиозни планове как да продължим да отваряме сцената и да намираме още и още таланти, но не бих могъл да ги споделя в момента публично. Мога да кажа само „Ще стане!“.
Българите не сме ли твърде спечени и сериозни като нация?
Не, супер сме си като нация. Имам проблем с концепцията на нацията, какво всъщност означава да си българин, къде сме ние в глобалния пейзаж, какво даваме ние на света, което никой друг не може да даде и какво от нашите навици съхраняваме за в бъдеще и какво ще спрем да правим – това са проблемите на нацията.
Кой е най-вървежният виц, най-масов за българина? Не казвам най-забавният. Нещо за тъща може би?
Нямам идея, аз не знам вицове. Предполагам, че нещо с Бай Ганьо Българина, Бай Ганьо Американеца и Бай Ганьо Турчина.
Крадете ли си смешките с другите стендъп комици в България? Адаптират ли се смешки на чужди комици? Как проверяваш да не би да повтаряш някого?
Да, доста крадат от мен и съм трогнат. Понякога ме ядосва, защото ми се струва нагло, но после си давам сметка за какви малки хора става дума и ми е жал за тях. Те не подозират, че там, откъдето идва някоя моя шега, която крадат, аз имам още десетки хиляди. Аз лично постигам автентичност и оригиналност, когато правя връзка с личния си живот. Тогава дори прозрението в шегата, тезата ѝ, да е общо знание, аз я правя само моя. Има хора, които са посягали към чужди шеги, ние в Inside Joke много дебнем за това. Най-често се случва на притеснени от сцената хора в началото. Веднъж се случи едно момче от Америка да дойде на Open mic и да пробва да ни казва чужди битове на американски комедианти от youtube. И беше много неловко, защото веднага го засякоха няколко човека. Безсмислено е да крадеш чужди битове, защото така лъжеш най-вече себе си.
Съжалявал ли си за някоя смешка, която си казал на жена си, родител, приятел?
Не, няма такава.
А случвало ли се е да те бият заради смешка?
Да, аз съм израснал в Овча Купел през 90-те. Наскоро сметнах, че всъщност съм ял доста повече бой от нормалните хора. Със сигурност е имало и заради смешки или pranks, които ние в квартала много обичахме. Веднъж играхме на „Да се ебаваме с хората“, което е един „театър“ в час пик на главна улица, където едно момче от бандата ни го „ограбват“ брутално, но наужким - за да видим каква ще е реакцията на случайните хора. И веднъж играем играта, минават хора, тъмно е, правим сцената с грабежа, доста успешно, но, за съжаление, в тъмното не сме видели един човек около нас, който си разхождаше добермана. И той се оказа доста активен гражданин, викаме му „Ама то на шега!“, а той, докато разтървава кучето от децата, вика “Е, получи ви се!”. Имало е и други случаи в миналото ми.
На какво последно се смя с глас и кога последно плака?
Плаках снощи от радост, често ми се случва, като си гледам семейството. А се смях тази сутрин на смешки с жена ми, ние имаме шеги между нас си само.
Кой е най-смешният и кой – най-скучният човек в България?
Най-скучният е този, който казва „ТЕХНИЧЕСКА ПРОВЕРКА!“. Най-смешен е Nasi Svej.
С кой световен комик искаш да пиеш по биричка и да си поговорите? Един, моля.
Интересен въпрос – може би с Бил Бър.
Ако дяволът ти каже „Взимам ти чувството за хумор, какво искаш в замяна?“, какво ще му поискаш?
Искам само истината.
Какво щеше да правиш с това време, ако не ни беше давал интервю?
Щях да се разходя из София и да се опитам да снимам в мъглата. Според мен можем да даваме мъглата на София под наем за филми и общината да трупа десетки левове.
Интервю на Милен Антиохов
