Докато в САЩ продължава дебатът за нелегалната имиграция, също толкова ожесточена борба бушува във Великобритания за законно пребиваващите работници имигранти от европейските държави, които съгласно фундаменталните принципи на общността се радват на свободен достъп до британския трудов пазар. Това, което двете страни споделят, е вълната от популистки призиви за затягане на контрола на националните граници и достъпа на имигрантите до заетост, образование и здравеопазване.
Изправен пред бурна реакция срещу имиграцията, в петък британският премиер Дейвид Камерън предложи намаляване на социалните помощи и облаги като начин да се намали притегателната сила на страната като дестинация за работниците от европейски държави. Този ход, който е в разрез със законите на ЕС, гарантиращи равно отношение за работниците през отворените граници на 28-те страни членки на Съюза, не може да бъде приложен без преговори с партньорите на Лондон на континента.
Камерън обаче, който предстои да се сблъска с тежка предизборна кампания, заяви, че няма да „изключи” от кампанията си възможността Кралството да се изтегли от съюза, ако неговите предложения бъдат отхвърлени в Брюксел. Това ще бъде грешка.
Както Камерън знае, имиграцията е едновременно мотор и симптом на успеха на Обединеното кралство. Докато икономическият ръст много страни от еврозоната остава бавен, британската икономика отчете силен растеж, а безработицата пада, въпреки увеличението на нетната имиграция до 260 000 души в годината, завършваща с месец юни – 43% повече спрямо предходните 12 месеца.
Премиерът се стреми да намери баланса, като отказва да изпълни изискванията на членове на собствената му Консервативна партия и антимиграционната Партия за независимост на Великобритания (ЮКИП) да ограничи или замрази имиграционния поток от Европа. Той включва наплива от източноевропейски работници, които заемат нископлатените позиции, които повечето британци не желаят. Нетната имиграция в страната е вече почти на нивата от преди рецесията и е с около 50% по-голяма като дял от населението, отколкото тази в САЩ.
Предложението на Камерън ще засегне хиляди работници имигранти, но изобщо не е ясно дали то ще доведе до значителен спад в имиграцията. Предлага се забрана на достъпа за гражданите от ЕС до данъчни облекчения, настаняване в общински жилища и детски надбавки през първите четири години на престоя им във Великобритания. Освен това европейски граждани няма да могат да влизат в страната без налично предложение за работа от британска компания, нито пък да остане повече от шест месеца в страната без работа. Според премиера, тези стъпки ще помогнат да се елиминират „огромните парични стимули”, които привличат имигранти към Острова.
Имигрантите от Италия, Испания, балтийските страни и наскоро приетите в ЕС България и Румъния идват в Кралството най-вече за да работят, а не да живеят на помощи. Социалните помощи и облаги, които Камерън цели да съкрати, не са основният магнит за повечето имигранти, които не могат да си намерят работа в родините си.
В опита си да се нагоди към антиимиграционните настроения, Камерън излага на риск икономическа мощ, която неговото правителство твърди, че е постигнало. Както той призна, Великобритания е извлякла огромни ползи от единния пазар на ЕС, условие за което е уважаването на правото на свободно движение на работниците, включително и към Великобритания.
The Washington Post
