Полша и Унгария се разбунтуваха срещу реформите на Европейския съюз в областта на миграцията, което доведе до безизходица, продължила и днес - втория ден от срещата на върха на блока.
Според предварителното споразумение за мигрантите, постигнато по-рано този месец, страните от ЕС, които откажат да приемат бежанци, ще трябва да плащат сума от 20 000 евро на човек във фонд, управляван от Брюксел. Полша и Унгария вече гласуваха против предложението.
Целта на споразумението е да се разпредели приемането на търсещите убежище в страните от ЕС, като тези, които отказват, трябва да плащат пари на онези, които приемат мигранти.
По време на срещата на върха, която започна в четвъртък, лидерите на Варшава и Будапеща отказаха да подкрепят каквото и да е окончателно изявление относно миграцията. Полша искаше лидерите да включат текст, че решенията по такъв чувствителен въпрос се вземат "с консенсус" - т.е. единодушие, според текст, цитиран от АФП и БГНЕС. Варшава също така иска формулировка, че миграционната политика "трябва да се основава на суверенното право на държавите членки".
Полша и Унгария настояха във всички заключения да има разпоредба, че правилата за предоставяне на убежище имат подкрепата на всяка една държава членка на ЕС. Останалите лидери на блока отхвърлиха това искане.
След като не успяха да постигнат никакво споразумение през първия ден от срещата на върха, който се проточи до ранните часове на петък, лидерите решиха да обсъдят темата отново през втория и последен ден от събитието.
"Знаем за раздразнението сред поляците и унгарците. Това е допустимо", заяви нидерландският министър-председател Марк Рюте пред репортери рано в петък. Той обаче настоя, че "този пакт остава в сила".
"В Европейския съвет се води тежка битка за пакта за миграцията. Брюксел настоява за промиграционен текст, докато полско-унгарското дуо се бори и се съпротивлява заедно", написа в Twitter Балаж Орбан - фигура, близка до унгарския премиер Виктор Орбан.
Европейски дипломати предполагат, че Полша ще бъде по-трудна за убеждаване, отколкото Унгария.
Управляващите в Полша популисти искат да проведат национален референдум по въпроса за приемането на бежанци. В момента страната е домакин на повече от един милион украински бежанци, които избягаха от Украйна след нахлуването на Русия миналата година. Но Варшава отдавна се противопоставя на каквото и да е преместване на мигранти - обикновено от Африка, Азия и Близкия изток, които са пристигнали в Гърция или Италия.
Отделно от спора за миграцията, лидерите на ЕС подкрепиха идеята за поемане на евентуални "ангажименти за сигурност", които да помогнат на Украйна да се защитава по-добре в бъдеще. Дискусията в ЕС за предоставяне на такива гаранции беше подтикната от френския президент Еманюел Макрон, който отдавна призовава Европа да играе по-силна роля в областта на отбраната.
Други държави членки заявиха, че остава неясно какво още може да добави блокът в допълнение към военното обучение и въоръжението, които вече предоставя на Украйна.
Изявлението идва в момент, когато САЩ, Великобритания, Франция и Германия преговарят за двустранни ангажименти за доставки на оръжие, обучение и подкрепа за Украйна преди срещата на върха на лидерите на НАТО след две седмици във Вилнюс. Изглежда малко вероятно Алиансът да даде по-конкретни подробности относно предоставянето на членство на Украйна отвъд обещанието през 2008 г., че един ден тя ще се присъедини към НАТО.
ОЩЕ: Тагарев: България ще подкрепи членството на Украйна в НАТО след края на войната
