На 24 февруари руският президент обяви военни действия в Украйна. Ето цялото му обръщение към руския народ, публикувано на сайта на Кремъл:
"Уважаеми граждани на Русия! Скъпи приятели!
Днес отново считам за необходимо да се върна към трагичните събития, случващи се в Донбас, и ключовите въпроси за осигуряване на сигурността на самата Русия.
Ще започна с това, което казах в обръщението си от 21 февруари тази година. Става дума за това, което предизвиква у нас особено безпокойство и тревога, за онези фундаментални заплахи, които година след година, стъпка по стъпка, грубо и безцеремонно се създават от безотговорни политици на Запад спрямо нашата страна. Имам предвид разширяването на блока на НАТО на изток, приближавайки военната му инфраструктура към руските граници.
Добре е известно, че в продължение на 30 години ние упорито и търпеливо се опитвахме да постигнем споразумение с водещите страни от НАТО за принципите на равна и неделима сигурност в Европа. В отговор на нашите предложения постоянно се сблъсквахме или с цинична измама и лъжи, или с опити за натиск и шантаж, а междувременно Северноатлантическият алианс, независимо от всичките ни протести и загриженост, непрекъснато се разширява. Военната машина се движи и, повтарям, приближава се плътно към нашите граници.
Защо се случва всичко това? Откъде идва този нагъл маниер да се говори от позицията на собствена изключителност, непогрешимост и всепозволеност? Откъде е пренебрежителното отношение към нашите интереси и абсолютно законни искания?
Отговорът е ясен, всичко е разбираемо и очевидно. Съветският съюз в края на 80-те години на миналия век отслабна, а след това и съвсем се разпадна. Целият ход на случващите се тогава събития е добър урок за нас и днес, той убедително показва, че парализата на властта, волята е първата крачка към пълна деградация и забвение. Това ни струваше тогава за известно време да загубим увереност в себе си и всичко – балансът на силите в света се оказа нарушен.
Това доведе дотам, че предишните договори и споразумения фактически вече не действат. Уговорките и молбите не помагат. Всичко, което не устройва хегемона, управляващите, се обявява за архаично, остаряло, ненужно. И обратното: всичко, което им се струва изгодно, се представя като върховна истина, поднасяна като истина от последна инстанция, прокарва се на всяка цена, нагло, с всички средства. На несъгласните се чупят коленете.
Това, за което говоря сега, засяга не само Русия и предизвиква не само нашата загриженост. Това се отнася за цялата система на международните отношения, а понякога дори и за самите съюзници на САЩ. След разпадането на СССР всъщност започна преразпределението на света и приетите по това време норми на международното право - а ключовите, основни от тях бяха приети в края на Втората световна война и до голяма степен укрепиха нейните резултати - започнаха да пречат на онези, които се обявиха за победители в Студената война.
Разбира се, в практическия живот, в международните отношения, в правилата за тяхното регулиране беше необходимо да се отчитат и промените в ситуацията в света, и самият баланс на силите. Това обаче трябваше да стане професионално, гладко, търпеливо, като се отчитат и зачитат интересите на всички държави и при разбиране на собствената отговорност. Но не – състояние на еуфория от абсолютно превъзходство, един вид съвременен вид абсолютизъм, при това на фона на ниско ниво на обща култура и арогантност на тези, които подготвяха, приемаха и прокарваха изгодни само за себе си решения. Ситуацията започна да се развива по различен сценарий.
Не е нужно да търсите примери далеч. Първо, без никаква санкция от Съвета за сигурност на ООН те проведоха кръвопролитна военна операция срещу Белград, използвайки авиация и ракети директно в самия център на Европа. Няколко седмици непрекъснати бомбардировки по цивилни градове, по животоподдържаща инфраструктура. Налага се да припомним тези факти, тъй като някои западни колеги не обичат да си спомнят тези събития, а когато говорим за това, предпочитат да посочат не нормите на международното право, а обстоятелствата, които тълкуват, както им е удобно.
След това дойде ред на Ирак, Либия, Сирия. Нелегитимното използване на военна сила срещу Либия, изкривяването на всички решения на Съвета за сигурност на ООН по либийския въпрос доведоха до пълно разрушаване на държавата, до появата на огромно огнище на международен тероризъм, до факта, че страната се потопи в хуманитарна катастрофа, в гражданска война, която продължава много години. Трагедията, която обрече стотици хиляди, милиони хора не само в Либия, но и в целия този регион, доведе до масово миграционно изселване от Северна Африка и Близкия изток към Европа.
Подобна съдба беше подготвена и за Сирия. Боеве на западната коалиция на територията на тази страна без съгласието на сирийското правителство и санкцията на Съвета за сигурност на ООН – това не е нищо друго освен агресия, интервенция.
Но специално място в тази поредица заема, разбира се, инвазията в Ирак, също без всякакви правни основания. Като претекст беше посочена уж налична в САЩ достоверна информация за наличието на оръжия за масово унищожение в Ирак. Като доказателство за това публично, пред целия свят, държавният секретар на САЩ разклати някаква епруветка с бял прах, уверявайки всички, че това е химическо оръжие, разработвано в Ирак. А след това се оказа, че всичко това е измама, блъф: никакво химическо оръжие няма в Ирак. Невероятно, изненадващо, но фактът си остава факт. Имаше лъжи на най-високо държавно ниво и от високата трибуна на ООН. И в резултат - огромни жертви, разрушения, невероятен изблик на тероризъм.
Изобщо, създава се впечатлението, че практически навсякъде, в много региони по света, където Западът се налага да установява своя ред, в резултат остават кървави, незарастващи рани, язви на международния тероризъм и екстремизъм. Всичко, което споменах, са най-въпиющите, но далеч не единствените примери за пренебрегване на международното право.
В тази редица има обещания към страната ни НАТО да не се разширява дори с един инч на изток. Повтарям - измамиха ни, но казано по-популярно, просто ни изхвърлиха. Да, често можете да чуете, че политиката е мръсна работа. Възможно е, но не чак толкова, не до такава степен. В крайна сметка подобно измамно поведение противоречи не само на принципите на международните отношения, но преди всичко на общопризнатите норми на морала и нравствеността. Къде са тук справедливостта и истината? Просто куп лъжи и лицемерие.
Впрочем самите американски политици, политолози и журналисти пишат и говорят за това, че в рамките на САЩ през последните години е създадена истинска „империя на лъжата“. Трудно е да не се съгласим с това – то е точно така. Но не бива да скромничим: Съединените щати все още са велика страна, системоформираща сила. Всички нейни сателити не само примирено и послушно се съгласяват, пригласят ѝ по всеки повод, но и копират поведението ѝ, приемат с ентусиазъм предлаганите от нея правила. Затова с пълно основание можем уверено да кажем, че целият така наречен западен блок, формиран от Съединените щати по свой образ и подобие, е въпросната „империя на лъжата“.
Що се отнася до нашата страна, след разпадането на СССР, при цялата безпрецедентна откритост на новата съвременна Русия, готовността да работим честно със САЩ и други западни партньори и в условията на практически едностранно разоръжаване, те веднага се опитаха да ни потиснат, довършат и унищожат напълно. Точно така беше през 90-те, в началото на 2000-те, когато така нареченият колективен Запад най-активно подкрепяше сепаратизма и наемническите банди в Южна Русия. Какви жертви, какви загуби ни костваше всичко това тогава, през какви изпитания трябваше да преминем, преди най-накрая да пречупим гръбнака на международния тероризъм в Кавказ. Ние помним това и никога няма да го забравим.
Да, всъщност доскоро не спираха опитите да ни използват за свои интереси, да разрушават нашите традиционни ценности и да ни налагат своите псевдоценности, които да ни разяждат нас, нашите хора отвътре, тези нагласи, които те вече агресивно насаждат в своите страни и които директно водят до деградация и израждане, защото противоречат на самата природа на човека. Няма да стане, никога никой не го е постигал. Няма да се получи и сега.
Въпреки всичко през декември 2021 г. все пак за пореден път направихме опит да се договорим със САЩ и техните съюзници относно принципите за гарантиране на сигурността в Европа и за неразширяването на НАТО. Всичко напразно. Позицията на САЩ не се променя. Те не смятат за необходимо да преговарят с Русия по този ключов за нас въпрос, преследвайки свои собствени цели, пренебрегват нашите интереси.
И разбира се, в тази ситуация у нас възниква въпросът: какво да правим по-нататък, какво да очакваме? Знаем добре от историята как през 40-та и началото на 41-ва година на миналия век Съветският съюз се опитваше по всякакъв начин да предотврати или поне отложи началото на войната. За тази цел, наред с други неща, той се опита буквално до последно да не провокира потенциалния агресор, не извърши или отложи най-необходимите, очевидни действия за подготовка към отблъскване на неизбежна атака. И тези стъпки, които все пак бяха предприети в крайна сметка, бяха катастрофално закъснели.
В резултат на това страната не беше готова да посрещне в пълна сила нашествието на нацистка Германия, която без обявяване на война нападна родината ни на 22 юни 1941 г. Врагът беше спрян, а след това и съкрушен, но с колосална цена. Опитът за успокояване на агресора в навечерието на Великата отечествена война се оказа грешка, която струваше скъпо на нашия народ. Още в първите месеци на военните действия загубихме огромни, стратегически важни територии и милиони хора. Втори път няма да допуснем такава грешка, нямаме право.
Тези, които претендират за световно господство, публично, безнаказано и, подчертавам, без основание, обявяват нас, Русия, за свой враг. Те действително разполагат днес с големи финансови, научно-технологични и военни възможности. Ние сме наясно с това и обективно оценяваме заплахите, които постоянно ни отправят в икономическата сфера, както и способността ни да се противопоставим на това нагло и перманентно изнудване. Повтарям, оценяваме ги без илюзии, изключително реалистично.
Що се отнася до военната сфера, то съвременна Русия, дори след разпадането на СССР и загубата на значителна част от неговия потенциал, днес е една от най-мощните ядрени държави в света и освен това има определени предимства в редица от най-новите видове оръжия. В тази връзка никой не трябва да има съмнения, че директна атака срещу страната ни ще доведе до поражение и тежки последици за всеки потенциален агресор.
В същото време технологиите, включително отбранителните, се променят бързо. Лидерството в тази област отминава и ще преминава от ръка на ръка, но военното развитие на териториите в съседство с нашите граници, ако го позволим, ще остане за десетилетия напред, а може би завинаги и ще създаде непрекъснато нарастваща, абсолютно неприемлива заплаха за Русия.
Още сега, с разширяването на НАТО на изток, ситуацията за страната ни с всяка година става все по-лоша и по-опасна. Освен това през последните дни ръководството на НАТО открито говори за необходимостта от ускоряване, форсиране на придвижването на инфраструктурата на Алианса към границите на Русия. С други думи, те втвърдяват позицията си. Вече не можем просто да продължим да наблюдаваме случващото се. Би било абсолютно безотговорно от наша страна.
По-нататъшното разширяване на инфраструктурата на Северноатлантическия алианс, започналото военно усвояване на териториите на Украйна са неприемливи за нас. Въпросът, разбира се, не е самата организация на НАТО - тя е само инструмент на външната политика на САЩ. Проблемът е в това, че на прилежащите ни територии - ще отбележа, на нашите собствени исторически територии – се създава враждебна ни „анти-Русия“, която е поставена под пълен външен контрол, интензивно се заселва от въоръжените сили на страните от НАТО и се напомпва с най-съвременни оръжия.
За САЩ и техните съюзници това е така наречената политика на сдържане на Русия, очевидни геополитически дивиденти. А за страната ни това в крайна сметка е въпрос на живот и смърт, въпрос за нашето историческо бъдеще като народ. И това не е преувеличение – то е точно така. Това е реална заплаха не само за нашите интереси, но и за самото съществуване на нашата държава, нейния суверенитет. Това е самата червена линия, за която се говори много пъти. Те я прекрачиха.
В тази връзка – и за ситуацията в Донбас. Виждаме, че силите, които извършиха държавен преврат в Украйна през 2014 г., взеха властта и я държат с помощта на всъщност декоративни изборни процедури, окончателно се отказаха от мирно уреждане на конфликта. Осем години, осем безкрайно дълги години, ние правихме всичко възможно, за да разрешим ситуацията с мирни, политически средства. Всичко напразно.
Както вече казах в предишното си обръщение, човек не може без състрадание да гледа това, което се случва там. Беше просто невъзможно да издържи всичко това. Трябваше незабавно да се спре този кошмар – геноцида срещу милионите живеещи там хора, които се надяват само на Русия, надяват се само на нас. Именно тези стремежи, чувства, болка на хората бяха за нас основният мотив да вземем решение за признаване на народните републики на Донбас.
Това, което смятам за важно да подчертая допълнително: водещите страни от НАТО, за да постигнат собствените си цели, подкрепят в Украйна крайни националисти и неонацисти, които от своя страна никога няма да простят на кримчаните и севастополците свободния им избор – обединение с Русия.
Те, разбира се, ще полазят в Крим, точно както и в Донбас, с война, за да убиват, както убиваха беззащитни хора бандите на украинските националисти, съучастниците на Хитлер по време на Великата отечествена война. Те открито заявяват, че предявяват претенции за редица други руски територии.
Целият ход на развитието на събитията и анализът на постъпващата информация показват, че сблъсъкът на Русия с тези сили е неизбежен. Това е само въпрос на време: те се готвят, те чакат удобния час. Сега претендират още за притежаването на ядрени оръжия. Няма да позволим това да стане.
Както казах по-рано, след разпадането на СССР Русия прие нови геополитически реалности. Ние уважаваме и ще продължим да се отнасяме с уважение към всички новообразувани страни в постсъветското пространство. Ние уважаваме и ще продължим да уважаваме техния суверенитет и пример за това е помощта, която оказахме на Казахстан, който се сблъска с трагични събития, с предизвикателство за неговата държавност и цялост. Но Русия не може да се чувства в безопасност, да се развива, да съществува с постоянната заплаха, идваща от територията на съвременна Украйна.
Напомням, че през 2000-2005 г. ние дадохме военен отпор на терористите в Кавказ, отстояхме целостта на нашата държава, съхранихме Русия. През 2014 г. подкрепихме кримчани и севастополци. През 2015 г. приложихме Въоръжените сили, за да поставим сигурна бариера пред проникването на терористи от Сирия в Русия. Нямахме друг начин да се защитим.
Същото нещо се случва и сега. Просто не ни е останала друга възможност да защитим Русия, нашия народ, освен тази, която ще бъдем принудени да използваме днес. Обстоятелствата изискват от нас решителни и незабавни действия. Народните републики на Донбас се обърнаха към Русия с молба за помощ.
В тази връзка, в съответствие с член 51 от част 7 от Устава на ООН, със санкцията на Съвета на федерацията на Русия и в изпълнение на договорите за приятелство и взаимопомощ с Донецката народна република и Луганската народна република, ратифицирани от Федералното събрание на 22 февруари тази година, взех решение за провеждането на специална военна операция.
Нейната цел е защита на хората, които в продължение на осем години са подлагани на издевателство и геноцид от страна на киевския режим. И за това ще се стремим към демилитаризация и денацификация на Украйна, както и за изправяне пред съда на онези, които са извършили многобройни кървави престъпления срещу мирни жители, включително граждани на Руската федерация.
В същото време в нашите планове не влиза окупацията на украински територии. Няма да налагаме нищо на никого със сила. В същото време чуваме, че напоследък на Запад се появяват все повече думи, че подписаните от съветския тоталитарен режим документи, които консолидират резултатите от Втората световна война, вече не трябва да се изпълняват. Е, какъв е отговорът на това?
Резултатите от Втората световна война, както и жертвите на нашия народ на олтара на победата над нацизма са свещени. Но това не противоречи на високите ценности на човешките права и свободи, основани на реалностите, които са се развили днес през всички следвоенни десетилетия. Също така не отменят правото на нациите на самоопределение, залегнало в член 1 от Устава на ООН.
Напомням, че нито при създаването на СССР, нито след Втората световна война хората, живеещи на едни или други територии, влизащи в съвременна Украйна, никой никога не е питал как самите те искат да уредят живота си. В основата на нашата политика е свободата, свободата на избор всеки сам да определя своето бъдеще и бъдещето на своите деца. И ние считаме за важно от това право – правото на избор – да могат да се възползват всички народи, живеещи на територията на днешна Украйна, всички, които искат това.
В тази връзка се обръщам и към гражданите на Украйна. През 2014 г. Русия беше длъжна да защити жителите на Крим и Севастопол от онези, които вие сами наричате „нацисти“. Кримчани и севастополци направиха своя избор - да бъдат с историческата си родина, с Русия, и ние подкрепихме това. Повтарям, просто не бихме могли постъпим иначе.
Днешните събития не са свързани с желанието за накърняване на интересите на Украйна и украинския народ. Те са свързани със защитата на самата Русия от онези, които взеха Украйна за заложник и се опитват да я използват срещу страната ни и нейния народ.
Повтарям, нашите действия са самозащита срещу създадените за нас заплахи и от още по-голямо бедствие от това, което се случва днес. Колкото и да е трудно, моля това да се разбере и призовавам за сътрудничество, за да обърнем тази трагична страница възможно най-скоро и да продължим заедно напред, да не позволяваме на никого да се меси в нашите дела, в нашите отношения, а да ги градим самостоятелно, така че това да създаде необходимите условия за преодоляване на всички проблеми и въпреки наличието на държавни граници, да ни укрепи отвътре като едно цяло. Вярвам в това – именно в това е нашето бъдеще.
Длъжен съм да се обърна и към военнослужещите от въоръжените сили на Украйна.
Уважаеми другари! Вашите бащи, дядовци, прадядовци са се борили с нацистите, защитавали са общата ни Родина, не за това днешните неонацисти да вземат властта в Украйна. Вие сте давали клетва за вярност на украинския народ, а не на антинародната хунта, която ограбва Украйна и издевателства над същите тези хора.
Не изпълнявайте престъпните ѝ заповеди. Призовавам ви незабавно да сложите оръжие и да се приберете вкъщи. Пояснявам: всички военнослужещи от украинската армия, които изпълнят това изискване, ще могат безпрепятствено да напуснат зоната на бойните действия и да се върнат при семействата си.
Още веднъж настоятелно подчертавам: цялата отговорност за евентуално кръвопролитие изцяло и пълно ще лежи на съвестта на управляващия територията на Украйна режим.
Сега няколко важни, много важни думи за тези, които може да се изкушат да се намесят в текущите събития. Който се опита да ни пречи и още повече да създава заплахи за страната ни, за нашия народ, трябва да знае, че отговорът на Русия ще бъде незабавен и ще ви доведе до такива последици, с каквито никога не сте се сблъсквали в историята си. Готови сме за всякакво развитие на събитията. Всички необходими решения в тази насока са взети. Надявам се, че ще бъда чут.
Уважаеми граждани на Русия!
Благосъстоянието, самото съществуване на цели държави и народи, техният успех и жизнеспособност винаги произлизат от мощната коренова система на тяхната култура и ценности, опита и традициите на техните предци и, разбира се, пряко зависят от способността за бързо адаптиране към постоянно променящия се живот, от сплотеността на обществото, неговата готовност да се консолидира, да събира ведно всички сили, за да продължи напред.
Сили са необходими винаги, но силата може да бъде с различно качество. В основата на политиката на "империята на лъжата", за която говорих в началото на речта си, преди всичко лежи груба, праволинейна сила. В такива случаи казваме: „Има сила, ум не е нужен.“
А ние с вас знаем, че истинската сила е в справедливостта и истината, която е на наша страна. А ако това е така, тогава е трудно да не се съглася с факта, че силата и готовността за борба са в основата на независимостта и суверенитета, явяват се онази необходима основа, само върху която може надеждно да изградите бъдещето си, да изградите своя дом, своето семейство, своята Родина.
Уважаеми сънародници!
Уверен съм, че преданите на своята страна войници и офицери на руските Въоръжени сили ще изпълнят професионално и мъжествено своя дълг. Не се съмнявам, че всички нива на управление, специалисти, отговорни за стабилността на нашата икономика, финансовата система, социалната сфера, ръководителите на нашите компании и целият руски бизнес ще действат координирано и ефективно. Разчитам на консолидирана, патриотична позиция на всички парламентарни партии и обществени сили.
В крайна сметка, както това винаги е било в историята, съдбата на Русия е в сигурните ръце на нашия многонационален народ. А това означава, че взетите решения ще бъдат изпълнени, поставените цели – постигнати, безопасността на нашата Родина – надеждно гарантирана.
Вярвам във вашата подкрепа, в тази непобедима сила, която ни дава любовта към Отечеството.
