От всички 27 нации в Европейския съюз най-силната държава и най-мощната икономика в блока, Германия, може да е най-изложена на риск от изборите в САЩ през ноември. Това стана ясно, когато Джо Байдън направи вероятно последното си президентско пътуване до Европа.
Отношенията на Байдън с германския канцлер Олаф Шолц далеч не са без разногласия през последните няколко години. Въпреки това те са значително по-конструктивни от тези между съответните им предшественици Ангела Меркел и Доналд Тръмп. Още: Шолц: Украйна във времена на война не може да стане член на НАТО
Това, че през четиригодишния период на застъпване на мандатите между Тръмп и Меркел от началото на 2017 г. до началото на 2021 г. се видя най-силния порив в двустранните отношения от десетилетия насам, е безспорно. В отделни моменти обаче имаше не само големи политически предизвикателства, но и много лоши лични отношения между двамата лидери.
Разноогласия
Със сигурност е имало предишни значителни разногласия между Германия и САЩ в следвоенната епоха. Един пример беше войната в Ирак през 2003 г., която създаде значителен разкол в трансатлантическия съюз, тъй като тогавашният канцлер Герхард Шрьодер се противопостави на решението на американския президент Джордж У. Буш да участва в свалянето на режима на Саддам Хюсеин в Ирак.
Въпреки това Германия като цяло има силни връзки със САЩ още от 1945 г. През по-голямата част от дългото си канцлерство от 2005 до 2021 г. Меркел беше възприемана от много американски президенти, особено от Барак Обама, като европейски лидер „по време на проблеми”. Още: "Взаимните обвинения продължават": Камала Харис нарече Тръмп "фашист" (ВИДЕО)
Меркел и много други политици в Берлин, включително Шолц, който участваше в последното ѝ правителство като министър на финансите, бяха доволни да видят гърба на Тръмп през 2021 г. Байдън, дългогодишен атлантик, се очакваше да върне голяма част от стабилността на традиционни следвоенни двустранни връзки с Германия и това до голяма степен беше постигнато.
В центъра на възстановяването на отношенията на Байдън с Германия беше Украйна, относно която имаше съгласуване с Шолц след инвазията на Русия през 2022 г. По време на пътуването си президентът на САЩ играеше на тази тема, като беше домакин на срещите с Шолц, френският президент Еманюел Макрон и британският премиер Киър Стармър.
Отвъд ключовия въпрос за Украйна, Байдън и Шолц също намериха значителни общи позиции в по-широки области. Те включват тясно сътрудничество по редица предизвикателства, включително прекратяване на пандемията от COVID-19, справяне със заплахата от изменението на климата и насърчаване на икономическия просперитет.
Дипломатическата музика между Берлин и Вашингтон също зазвуча по-крепко след края на 17-годишната трансатлантическа аерокосмическа търговска война заради държавната подкрепа за Airbus и Boeing. И двете страни обявиха през 2021 г., че ще преустановят ответните мита върху милиарди долари за неавиационни стоки и ще гарантират, че бъдещото финансиране на научноизследователска и развойна дейност няма да облагодетелства авиационните индустрии. Още: Ако Тръмп беше кандидат в Германия ще има 12% подкрепа и мнозинството проруски гласове (СНИМКИ)
Нещо повече, Байдън също така намали реториката на САЩ относно няколко дългогодишни дразнителя в двустранните отношения, особено разходите за търговия и отбрана, които Тръмп редовно подчертаваше. Що се отнася до търговията, например Тръмп многократно нарече Германия „много лоша“ заради значителния ѝ търговски излишък и критикуваше нейния неуспех да похарчи 2% от БВП за отбрана, ключова цел на НАТО.
Те остават важни и за Байдън. И все пак в крайна сметка те са подчинени на неговата по-широка стратегическа цел за повторно консолидиране на западния съюз в лицето на нарастващите предизвикателства пред сигурността, включително от Русия.
Така че Байдън направи всичко възможно, за да стабилизира двустранните отношения с Берлин. Всъщност след Брекзит президентът на САЩ вижда Германия като все по-важна опорна точка в трансатлантическите отношения. Още: Планът за победа на Украйна набира скорост
Бъдещето
Пътуването на Байдън в Европа все пак приповдигна настроението в Берлин, където има голяма загриженост относно предстоящите избори в САЩ. Шолц и повечето други основни политици в Германия вероятно биха силно подкрепили победата на Камала Харис. Това не е непременно поради див ентусиазъм към Харис, а поради загриженост за последствията за Берлин от второто управление на Тръмп.
По време на президентството на Тръмп двустранните отношения понякога изглеждаха в състояние на свободно падане, включително възможността за търговска война. Редица двустранни дразнители измъчваха отношенията от външнополитически въпроси от ядреното споразумение с Иран до търговските санкции на Тръмп върху вноса на стомана и алуминий.
Личният фактор също беше важен, тъй като стилът и ценностите на Меркел се сблъскаха с тези на Тръмп, който се наслаждаваше на ролята си на разрушител на установения западен ред, който тя въплъщаваше. Това беше символизирано през март 2017 г., когато Меркел за първи път се срещна с Тръмп, но на пресконференция той отказа да се ръкува с нея, пише Arab News.
В случай на второ президентство на Тръмп тези напрежения вероятно ще се появят отново, дори понякога в засилена форма. Потенциалните конфликтни точки включват политиката към Китай, която вероятно също ще бъде ключова фокусна точка за Тръмп. Той може би ще бъде критичен към продължаващите силни бизнес връзки между Пекин и Берлин. Още: "Той не бива да спечели": Байдън сподели, че световните лидери се страхуват от Тръмп
Въпреки всички топли думи, разменени между Байдън и Шолц, изборите през ноември държат Берлин на нокти. Докато малко държави от ЕС биха приветствали второто президентство на Тръмп, Германия може да е тази, която вероятно ще загуби най-много.
Автор: Андрю Хамънд
Превод: Ганчо Каменарски
