В петък Италия се опита да ускори процеса на избор на нов президент след дни на безизходица, които парализираха правителството на министър-председателя Марио Драги, но парламентът остана силно разделен, съобщи БГНЕС.
Политическите лидери се съгласиха да се провеждат по два кръга на ден, а не само един, след като четирите гласувания от понеделник насам не успяха да излъчат победител.
Но първото гласуване в петък завърши с провал, след като левият блок в парламента се въздържа в знак на протест срещу кандидата, предложен от десницата.
Шестият опит вечерта се провали още преди да е започнал, след като десният блок заяви, че ще се въздържи в отговор на предишния бойкот.
За събота бяха насрочени още две гласувания, а преговорите между разнородните партии, които споделят властта в правителството на националното единство на Драги, продължиха.
Президентските избори, които със своите тайни бюлетини и задкулисни договорки често се сравняват с папския конклав, обикновено са състезание с нисък залог.
Но тъй като Драги е спряган за този пост, тазгодишната надпревара рискува да дестабилизира правителството и да задълбочи разломите сред партиите, които вече се борят за изборите през 2023 г.
В петък партията "Лига" на Матео Салвини за първи път официално издигна кандидат от името на десния блок - председателя на Сената Елизабета Казелати.
Нейната номинация предизвика реакция от страна на левицата, която обяви за "сериозна грешка" избора на консерваторка, известна с противопоставянето си на абортите и еднополовите съюзи.
Бившият премиер Силвио Берлускони, който през уикенда се отказа от собствената си малко вероятна кандидатура, гарантира за нейната "абсолютна пригодност".
Но лявоцентристката Демократическа партия и популисткото Движение "Пет звезди" - най-голямата партия в парламента, бойкотираха гласуването.
"Решението е безпристрастно име, за което всички сме съгласни", заяви пред репортери лидерът на "Пет звезди" и бивш премиер Джузепе Конте.
В крайна сметка Казелати, която, ако бъде избрана, ще бъде първата жена държавен глава на Италия, си осигури само 382 гласа, дори не всички от тези, които са ръководени от десните партии.
Победителят трябва да получи абсолютно мнозинство от избирателната колегия, която се състои от 1009 депутати, сенатори и регионални представители.
Ползите за Драги?
Драги - бивш ръководител на Европейската централна банка, назначен начело на правителството преди почти една година, от месеци е обявяван за най-подходяща кандидатура за държавен глава.
През последните дни шансовете му намаляха поради опасенията, че напускането му на поста министър-председател може да дестабилизира правителството в критичен момент и дори да предизвика предсрочни избори, които малко партии искат.
Но "тъй като безизходицата продължава и политическият фон става все по-токсичен, основният печеливш може да се окаже или Марио Драги, или (напускащият) президент Серджо Матарела", отбеляза Волфанго Пиколи от консултантската компания Teneo.
80-годишният Матарела получи най-голям брой гласове на гласуването в четвъртък, въпреки че многократно заяви, че няма да поднови седемгодишния си мандат.
Затъналата в дългове Италия започна да излиза от рецесията, предизвикана от пандемията през 2020 г., но разчита на почти 200 млрд. евро от фондовете на ЕС, за да затвърди тази тенденция.
Тези средства на свой ред зависят от краткия график на реформите - най-вече в данъчната и съдебната система, както и в публичната администрация, за които мнозина се опасяват, че ще се провалят без ръката на Драги.
Съществуват обаче опасения, че разцеплението в коалицията, предизвикано от президентския вот, ще се окаже непоправимо.
Президентът е церемониална фигура, но има голяма власт по време на политически кризи - чести събития в Италия, която е имала десетки различни правителства от Втората световна война насам.
Още: Безрезултатен пети кръг на президентските избори в Италия