Изображението беше оксиморон. По-рано този месец в луксозно парижко заведение Еманюел Макрон стоеше пред бяла стена, върху която с големи букви беше изписана една дума: ансамбъл , което означава „заедно“. Отчужден от членовете на собствената си партия и дори от своя министър-председател Габриел Атал, който не беше информиран за плановете му, Макрон се опитваше да убеди публиката си, че драматичното му решение да разпусне парламента и да проведе предсрочни избори – нещо, което почти всички останали смятаха за рискован ход – всъщност беше правилното решение за страната. Това пише в анализ за The Guardian Дидие Фасен - професор по социални науки в Колеж дьо Франс и Института за напреднали изследвания в Принстън.
Още: Гениален ход или самоубийство: Еманюел Макрон играе опасна игра
И все пак решението на Макрон не можеше да дойде в по-лош момент. Коалицията, включваща неговата партия, претърпя поражение на европейските избори в началото на юни: нейният резултат от 14,6% беше по-нисък от крайнодясното Национално обединение (RN), което спечели 31,4% от гласовете. Не само, че президентският алианс е почти сигурно да загуби относителното си мнозинство от 250 места в парламента, но крайнодясната партия несъмнено ще увеличи сегашния си брой от 89 места. За да спечели абсолютно мнозинство, Националният сбор, към който се присъединява дисидентска група от републиканците, ще трябва да осигури 289 места. Дори и да не спечели абсолютно мнозинство, тя пак може да се превърне в най-голямата партия в страната и по този начин нейният лидер Джордан Бардела да бъде избран за министър-председател.
Националният сбор има реална възможност да вземе властта
Наистина съществува реален риск за първи път от 1945 г. Франция да бъде управлявана от крайнодясна партия. Националният фронт е основан през 1972 г. от Жан-Мари Льо Пен, заедно с бивши нацисти, които са се сражавали с Waffen-SS по време на Втората световна война, и бивши членове на OAS, крайнодясна паравоенна организация, която е провеждала терористични операции по време на Втората световна война. Ако партията, сега преименувана на Национален сбор, спечели общо мнозинство и Макрон, като президент, бъде принуден да избере политик от тях за министър-председател на Франция, ще се окаже, че той работи с организация, която е открито ксенофобска, ислямофобска, враждебно настроен към съдии и журналисти и е изразявала симпатии към руския режим.
Още: Макрон: Френски военни няма да ходят в Украйна "в обозримо бъдеще"
Въпреки че Марин льо Пен избягва реториката на баща си, който нарече газовите камери на Холокоста „детайл“ от историята , а Националния сбор се опита да заличи тромавото си минало, националистическото и популистко ядро на партията все още е заплаха за основните права. По думите на историка Людивин Бантини и социолога Уго Палхета, той представлява „фашистка заплаха“. Въпросът е как Макрон, който се кандидатира за президент през 2017 г. като „нито десен, нито ляв“ и увери гласоподавателите, че ще „промени софтуера“ на страната, се провали дотолкова, че да им даде ключовете към властта. С тактическото изместване надясно и критикуване на левицата той вероятно просто е легитимирал идеите на партията.
Макрон - президент на богатите
В началото на първия си мандат Макрон си спечели прозвището „президент на богатите“. Той премахна данъците върху богатството, въведе плосък данък върху капиталовия доход и намали данъчната ставка за корпорациите. Той ограничи достъпа до обезщетения за безработица , повиши минималната възраст за пенсиониране, намали помощите за жилища за бедните, ограничи обезщетенията, за които работниците могат да претендират при несправедливо уволнение, и отслаби ролята на синдикатите в преговорите за заплатите. Тъй като социалната държава беше демонтирана, инфлацията се покачи. Ефектът е нарастващата бедност и обществените протести.
Още: Ще ни се отразят ли политическите трусове във Франция? Анализ на Радослав Илиев (ВИДЕО)
В отговор правителството заобиколи парламента, за да наложи широко отхвърлените си закони и разби митингите. По време на движението „жълти жилетки“, например, стотици демонстранти бяха ранени и осакатени от полицейски сили, използващи оръжия, които са забранени в по-голямата част от Европа. Тогава Макрон отрече да има полицейско насилие при налагането на върховенството на закона. Междувременно неговото правителство даде на полицията нови правомощия, като правото да стреля по бягащ човек, спрян за проверка – мярка, която доведе до удвояване на броя на хората, убити от полицията при такива обстоятелства всяка година. Броят на затворниците – който бие рекорди почти всеки месец, се е увеличил благодарение на този все по-твърд подход към наказателното правосъдие.
От началото на президентството си Макрон смята Националния фронт за свой единствен противник. Лявото беше разделено и той систематично го дискредитираше, дори демонизирайки най-радикалния му клон – „Франция Непреклонена“. Неговата цел беше да окупира правото на френската политика, премахвайки заплахата от партията на Льо Пен и републиканците.
Още: Макрон предупреди за гражданска война във Франция
Тази стратегия имаше три компонента. Първо, твърдата му позиция по отношение на закона и реда. Второ, подновеният му фокус върху мюсюлманите и борбата му срещу това, което той нарече „ислямски сепаратизъм“. И трето, и преди всичко, неговият непропорционален фокус върху имиграцията, кулминиращ в разгорещен, продължил цяла година дебат относно спорен нов законопроект, който ограничава правата и предимствата на мигрантите. Когато този закон, наречен „срамен“ от Лигата за правата на човека, беше гласуван през декември 2023 г., Льо Пен го определи като „идеологическа победа“.
Тенденция в цяла Европа
Но успехът на Националния сбор не трябва да се приписва само на провалите на Макрон. Това е част от по-широка промяна в Европа, където подкрепата за крайнодесните партии нараства. В есето си от 1979 г. The Great Moving Right Show, Стюарт Хол наблюдава как нова разновидност на „авторитарен популизъм“ предизвиква паника около предполагаемото разпадане на закона и реда, за да създаде подкрепа за нова политическа програма. Моделът, който той идентифицира за Великобритания, сега се разпространява из целия континент. Авторитарните популистки партии отклониха основателните тревоги на избирателите относно икономическата несигурност и екологичната несигурност към изкупителните жертви на имигрантите и малцинствата.
Още: "Предлагат скок без парашут": Габриел Атал от президентския лагер нападна опонентите си
Далеч от това да победи дясното във Франция, опасната стратегия на Макрон насърчи опонентите му. А в друг неочакван обрат, той може да се изправи и пред заплаха отляво. След като републиканците се разделиха заради възможен съюз с Националния сбор, социалистите, комунистите, Зелените и „Франция непрекронена“ сформираха Нов народен фронт, напомняйки за коалицията от партии, довели Леон Блум на власт през 1936 г. Скорошно проучване прогнозира, че те ще спечелят 28% от гласове на предстоящите избори, изоставайки от Националния сбор и републиканците дисиденти, които се очаква да получат 36%. Така хазартният ход на Макрон може да доведе до неочакван изход – независимо дали ще победи левицата или ще се стигне до неуправляем съюз с десницата. Малко след като разпусна парламента, президентът небрежно се пошегува с решението си: „Възхитен съм. Изтеглих предпазителя от гранатата и я хвърлят в краката им. Сега ще видим как ще се справят.” Сега циничният му жест може да нарани повече него, отколкото опонентите му.
Още: Никола Саркози: Франция е заплашена от безпрецедентен хаос без изход
