Държавата дава годишно 21 млн. лв. за стипендии и субсидии за деца. Тези стипендии са за 700 ученици. Очевидно не плащаме за ходене на училище, а стимулиране на успех. Говорим за ученици, в гимназията - IX и X клас. Това заяви министърът на образованието Меглена Кунева, коментирайки проекта за даване на стипендии за деца от ромски произход, заради който избухнаха протести, предаде БГНЕС.
Относно обвинението, че стипендиите премахват равния старт на образование, Кунева беше категорична: „Извинете, но това е точно обратното. В момента равен старт няма. Едно дете, което расте в къща с книги, дете, на което и двамата му родители говорят български език и са грамотни, които могат да му помогнат в домашното, да се заинтересуват и ще искат то да се представя по-добре, не е равно на едно дете, което няма всички тези условия. То има тежката задача да наваксва през цялото време. Когато стигне IX и X клас, това е истински успех и неговият успех “Добър” не е равен на успеха на дете, което е расло при много по-добри условия”, заяви тя.
Припомняме, че към Кунева по темата има официален въпрос от депутата Петър Славов. Славов е категоричен, че съгласно чл. 6 на Конституцията има категоричната забрана за създаване на привилегии на основание етническия произход на дадено лице.
Фактите са, че тези стипендии са съвместна инициатива на Министерство на образованието и науката и Ромския образователен фонд. Участието на нашата държава е 40% или 12 евро, което е 24 лв. от общата сума от 30 евро или 60 лв., които ще получават ромчетата. Средно учениците, които взимат стипендия за успех, получават по 35 лв., независимо от етноса си, а таванът, който могат да получат, е 50 лв., обясни образователният министър Според Кунева това прави нещата съпоставими.
На фона на въпросите, които предизвика стипендията за ромчета, Кунева заяви: „Надявам се да имате очи и сърце, да разберете тези факти”. Според Кунева тези ромски ученици са се борили с бедност, предразсъдъци, изградили са характер, борят се със социален натиск и приятелски натиск да се откажат.
Кунева припомни, че миналата година заради бедност и по социални причини от училище са се отказали 2300 деца. МОН не ги дели по етнически произход, но от разговорите си с директори, министърът на образованието знае добре, че става дума основно за ромчета.
Като пример за значението на това, което МОН прави в момента, Кунева посочи, че през 2020 г. една четвърт от вливащите се на пазара ще бъдат роми. “Това са факти, с тях няма как да се спори. И в момента слушаме всеки ден работодатели се оплакват, че има проблем с намирането на кадри. Ако отидете в Сливен, ще чуете, че предпочитат да работят с дядовците и бабите на ромските деца, защото майките и бащите не са грамотни и децата не са грамотни. Какво говори това - че ние наистина имаме да печелим много трудна битка. Имаме проблем с образованието на ромската общност и да не го признаваме, и да не предприемаме мерки, означава да си крием главата в пясъка и да слушаме как тиктака бомбата без да предприемаме нищо”, обясни тя.
Стипендиите са само една част от мерките, която МОН предприема, обясни още Кунева. Още предучилищното образование става задължително, така децата, които не говорят български ще могат да наваксат. По проекта “Твоят час” също ще има допълнителни часове по български език. Фокусът пада и върху специалното образование.
