Издръжката на живот на един член от 4-членно домакинство (2 възрастни + 2 деца) в края на месец септември достигна сумата от 562,19 лв., или общо месечно са необходими 2 248 лв. за този тип домакинство, за да покрива разходите за храна, жилище, образование, здравеопазване спрямо средните български стандарти. Това сочат резултатите от наблюдението на потребителските цени и издръжката на живот на ИССИ на КНСБ през месец септември 2013 г.
Запазва се тенденцията за задържане на ценовите нива и дори траен спад при някои основни стоки и услуги. През третото тримесечие издръжката на живот отчете намаление с 0.3% спрямо предходния период на наблюдение и с 0.1% на годишна база. За тази тенденция съществен принос имат, от една страна, поетапното намаление на цените от началото на годината на административно регулираните стоки като: електроенергия (с 11.1%); топлоенергия (с 10.5%); природен газ (с 9.7%), а от друга, намалението на цените на основните зърнени култури на международните пазари и на специфичните за сезона пресни зеленчуци и плодове.
При така очерталата се икономическа ситуация на пръв поглед може да се предположи, че това е добре за потребителите, защото могат да купят повече неща със същите доходи. Де факто последователното задържане на дефлация (март-август), а и измерена вече и на годишна база, безусловно е показател за трайно свито потребление на населението. Този процес е доказателство за липсата на промяна в статуквото на домакинствата. Основната причина за това състояние са ниските доходи, високите нива на безработица и бедност. Само за последните четири години издръжката на живот нарасна със 17.5% (спрямо септември 2009 г.), като нарастването при хранителните стоки е с 21.7%, а при нехранителните стоки с 13.8%. При този натрупан през годините висок темп на нарастване, без осезаем и последователен ръст на реалните доходи, всяко по-нататъшно задържане на цените или дори спад на някои от тях, няма да повиши жизнения стандарт на домакинствата и да ограничи процеса на обедняване. Освен това, свитото потребление е водещ фактор за спада на крайните цените и ако тази тенденцията се запази продължително, това води до спад на икономическата активност, до фалити на фирми и освобождаване на персонал. Един от начините, с които може да бъде пречупена тази тенденция, е стимулиране на потреблението.
През третото тримесечие на 2013 г. цените в групата на хранителните стоки средно са намалели с 0.8%, но на годишна база отчитат нарастване с 0.9%.
При нехранителните стоки и услуги се отчита ръст на цените с 0.2% за тримесечието и с 1.0% намаление за едногодишен период.
Най-чувствително през третото тримесечие са намалели разходите в групата „Осветление, отопление и енергия" с 0.7%, а на годишна база намалението е със 7.0%. В сравнение с предходното тримесечие се наблюдава намаление при цените на електроенергията средно с 4.3%, твърди горива (дърва за горене) с 0.5%.
Повишение на цените се отчита в групата „Транспорт и съобщения" с 1.1% спрямо предходното тримесечие. През последното тримесечие цените в групата на транспорта са нараснали с 1.3%, основно се формира от ръста на „Автомобилните бензини, моторни и смазочни материали" средно с 2.6% за тримесечието, като само при газ- пропан-бутан е с 9.3%, а при бензина и дизеловото гориво е в диапазон между 1.4% - 1.8%.
В групите „Образование и свободно време", и „Жилищни наеми и разходи за поддържане на жилището", се наблюдават също леки колебания нагоре съответно с 0.9 и 0.8% за тримесечие.
Границата на бедност, базирана на потребителска кошница от 77 жизнено важни стоки и услуги за физическо оцеляване, достигна 212, 22 лв. на 1 лице, което показва намаление с 0.8% спрямо предходното тримесечие, и от 0.6% на годишна база. През последните две тримесечия издръжката на живот на бедните домакинства намалява с по-високи темпове от тази на средното четиричленно домакинство. Това се дължи на факта, че като цяло през анализирания период, поскъпват предимно стоки и услуги, които не са характерни за потребителския модел на бедните домакинства - зеленчуци и плодове извън сезона, акцизни стоки, заведения за обществено хранене, луксозно потребление, автомобилни бензини и горива, ползване на образователни услуги.
Сравнителният анализ между необходимите средства за издръжката на живот и данните за разпределението на домакинствата по подоходни групи на общ доход (НСИ) за второто тримесечие 2013 г. показват следните тенденции:
• под линията на бедност остават около 23.5% от домакинствата в страната (с общ доход на 1 лице до 212 лв.). В сравнение с предходното тримесечие броят на лицата под прага на бедност нараства с нови около 80 000 лица и вече са 1 млн. 695 хил. лица . (През юни под абсолютния праг на бедност са около 22.4% от домакинствата);
• с общ доход на 1 лице от домакинството до 310 лв. са 44.7% от домакинствата в страната. Наблюдава се намаление с около 500 000 лица спрямо предходното тримесечие на 2013г., и като брой вече са малко над 3 млн. 200 хил.;
• с общ доход на 1 лице от домакинството от 311 до 562 лв. са 37.6%, това представлява около 2.7 млн. лица. Отчита се увеличение с около 200 000 лица;
• домакинствата с общ доход на 1 лице над издръжката на живот (562 лв.) са около 17.7%, това представлява около 1 млн. 200 хил. лица.
Работната заплата, като основен източник на доход през второто тримесечие на 2013 г., отбелязва ръст от 3.8% за едногодишен период. Средносписъчният брой на наетите лица за същия период отчита намаление с 0.6% (или с 13 267 лица).
Запазва се тенденцията намалението на броя на наетите лица да е в обратна връзка с ръста на работната заплата.
При 26 икономически дейности ( от общо 96 ) се отчита намаление на работната заплата за едногодишен период, които обхващат 18.6% от общо наетите.
На минимална работна заплата при пълно работно време през второто тримесечие на 2013 г. са наети 195 168 души, или 9.1% от всички наети. Размерът на МРЗ все още представлява едва 38.8% от СРЗ за страната (799 лв.) В сравнение с първото тримесечие наетите на минимална работна заплата бележат намаление с 1555 лица. Запазват се традицията наетите лица да имат най-висок дял в преработващата промишленост (31.1%), търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети (13.6%), административни и спомагателни дейности (15.3%).
Изложените данни, показват известни нюанси на нарастване на работната заплата, но след продължилата повече от три години политика на „замразяване на доходите" и тенденциозно поддържане на ниска цена на труда забавиха потреблението и вътрешното търсене. Паралелно с това, се увеличава безработицата за едногодишен период, коефициента нараства от 12.4% на 13% през второто тримесечие 2013. Безработните лица с продължителност повече от 2 г. нарастват от 132 200 на 147 900 (второто тримесечие 2013 г.), или с ръст от 11.9% за едногодишен период.
Затова КНСБ настоява за прилагане на адекватни мерки, насочени в подкрепа на доходите на домакинствата. Необходимо е се обсъдят варианти за договаряне със социалните партньори на препоръчителен индекс за нарастване на работната заплата в отделните отрасли и браншове; за повишаване на заплатите в бюджетния сектор с не по-малко от 10%; за въвеждане на необлагаем минимум в размер на МРЗ. Това са основните мерките, които биха довели до стимулиране на потреблението, а по-високо потребление означава възобновяване на икономическата активност и създаване на нови работни места.