Световната банка понижи очакванията си за растеж на българската икономика през тази година, като основна причина за това са последствията от войната в Украйна. В същото време обаче, институцията повиши прогнозата за икономически ръст за следващата 2023 година, макар за пореден път да акцентира на основните предизвикателства пред страната ни в дългосрочен план – негативната демографска тенденция, високото ниво на неравенство и институционалните слабости.
Според най-новото пролетно издание на икономическата прогноза на институцията, брутният вътрешен продукт на България ще нарасне с 2.6% през тази година. Това е понижение от 1.2 проценти пункта спрямо предходната прогноза от началото на годината, която предвиждаше ръст от 3.8% за 2022 година.
В същото време обаче, Световната банка повишава очакванията си за нарастване на българската икономика за следващата 2023 година с 0.7 процентни пункта до 4.3%. Предходната прогноза сочеше, че догодина БВП на България ще отчете ръст от 3.6%.
Припомняме, че българската икономика постигна ръст от 4.2% през миналата 2021 година.
Според Световната банка, рисковете пред икономическия растеж на България са свързани с продължаване на военния конфликт в Украйна и с евентуална нова COVID-19 вълна предвид ниските нива на ваксинация у нас.
Паралелно с това, потенциалът пред икономическия растеж в краткосрочен план е подкопан допълнително заради забавянето на Плана за възстановяване, който трябва да осигури значителни средства от Европейския съюз. Това поставя под риск намеренията на правителството да увеличаване на публичните инвестиции през 2022 година, пише в доклада.
В средносрочен план, растежът на българската икономика ще бъде подхранен от финансираните със средства от ЕС публични инвестиции и подобрените настроения на частните инвеститори от възможността България скоро да стане член на еврозоната.
Ускоряването на инфлацията в България се очаква да остане на дневен ред през първото полугодие на тази година, тъй като войната в Украйна допълнително увеличава цените на енергията и храните, става ясно от доклада.
Според Световната банка, това ще доведе до допълнително ерозиране на покупателната способност, като навярно ще увеличи бедността и фискалните разходи, ако настоящите мерки за подкрепа на бизнеса бъдат удължение отвъд първото тримесечие на годината.
Като цяло проектобюджетът за 2022 г. предполага, че фискалната политика ще се отклони от консервативната позиция, спазвана през последните две десетилетия. Фискалният дефицит вероятно ще надхвърли плана на правителството за 4.1% от БВП, тъй като последният се основава на доста оптимистична официална прогноза за растеж от 4.8%, пише в доклада.
Правителствената програма за настаняване на украински бежанци ще увеличи натискът върху правителствените разходи. Над 58 000 украински граждани се намират в България към 29 март тази година, като около 40 000 от тях са настанени в хотели, според програма субсидирана от правителството на страната. В допълнение, актуализация на бюджета, която навярно ще увеличи допълнително разходите, е вече планира за лятото, пише в доклада.
Като положителен момент у нас, според Световната банка, е преодоляването на политическата криза, която се разиграваше у нас от началото на 2021 година.
Обезлюдяване и неадекватна социална система
Ключовите предизвикателства пред България си остават същите – неблагоприятните демографски тенденции, съчетани с институционални и правителствени слабости, става ясно от доклада.
„Високите нива на неравенство на възможностите ограничават достъпа до ключови обществени услуги, ограничавайки способността на хората да избягат от бедността и водят до постоянно високо неравенство в доходите. Бедността и неравенството се подсилват от неадекватността в насочването, обхвата и щедростта на социално осигурителната система, което ограничава ролята ѝ на преразпределителен механизъм и фискален стабилизатор.”, пише в доклада.
Скоростта, с която доходите в България се доближава до средните за Европейския съюз, е по-бавна спрямо други нови членове на ЕС, отбелязват от институцията. Доходите у нас варират от 24% от средното за ЕС в Силистра до 120% от средното за ЕС в София през 2019 година.
„В резултат на това, някои райони се обезлюдяват с бързи темпове, като първите резултати от преброяването от 2021 г. показват най-бързия спад на населението между преброяването от 1985 г. насам, с 11.5% спрямо 2011 година до 6.52 милиона души. Значителното изселване от началото на преходния период, водено от големи различия в доходите и търсенето на по-добро качество на живот, е основният фактор за бързата загуба на население в България.”, пише в доклада на Световната банка.
Още: Цените на храните растат два пъти по-бързо от заплатите
