Какво направи българският бизнес, особено този, който има претенцията, че припознава ценностите на корпоративната социална отговорност? Грижа за служителите, грижа за обществото, за околната среда. Какво направи през това време, за да съхрани работниците, а и да направи живота им, а от там бизнеса си поне малко в по-добро състояние. В какво се изразяваха грижата и отговорността към служителите през това време? Кои са добрите примери на корпоративна социална отговорност?
Темата коментира в “Нашият ден“ по БНР Левон Хампарцумян от Българския форум на бизнес лидерите. Ето какво заяви той:
“Това, което наричаме корпоративна социална отговорност, то е било важно и преди пандемията. Но пандемията, която създава напрежение в икономиката, в обществото, в личния и корпоративен живот, разбира се, накара всички първо да се опитат да си купят време, след това да се огледат и да видят какво могат да направят, за да може да се мине по-лесно през този кризисен период. И по един по-достоен и организиран начин да се мине през пандемията и след това през възстановяването, което така или иначе ще дойде.
Няма как да бъдем успешни като бизнес, без да бъдем успешни в отношенията по между си и към колегите си, към конкурентите си и към обществото. Една кризисна ситуация по принцип прави общество и хората по-солидарни. Чувството за взаимопомощ, начинът, по който се вглеждаме в околната среда, защото може би имаме и повече време за това, по-малко се пътува. Виждаме какво е около нас и искаме то да бъде по-добро. Така че естествената солидарност и човешка съпричастност са неща, които до голяма степен се предизвикват и от кризисната ситуация. Още повече, че имаше няколко месеца, в които не знаехме какво представлява този вирус, каква ще бъде тази пандемия. Тогава всички си купувахме време, после нещата започнаха да се организират.“
Бизнес лидерите
“Всеки, в зависимост от условията, в които работи, се опита да направи неща, които да направят така, че при новите условия хората да се чувстват по-добре – хоум офисите, промяна на начина, по който се движи корпоративният живот. Това стимулира навлизането на дигитални методи на комуникация. Което, от една страна, е хубаво, от друга, създава допълнителни напрежения и неефективности.
Спадът на икономиката миналата година беше по-малък от първоначално анонсирания. Разбира се, има бизнеси, които са ударени много – туризмът, транспортът, ресторантьорство и т.н. Там има много сериозен спад.
Имаше и бизнеси, които по естествен начин са потиснати, други пък успяват независимо от кризисната ситуация да растат. Хубавото е, че поне нашите членове са хора, които успяват да разберат ценността на корпоративната социална отговорност.“
След края на мораториума върху лихвите по кредитите
“Нищо няма да се случи, след като се вдигне мораториумът. Всъщност той беше точно затова, което говорихме – купуване на време, за да може и участниците в кредитния процес, и банките, и клиентите да не изпитат рязък шок от кризата. И също да могат да помислят как в кризата и след нея ще се развива техният бизнес или техните доходи.
Това по разбираем начин не може да продължи безкрайно като мораториум. Но сега, в момента, в който вече виждаме на хоризонта края на медицинската фаза на кризата. Или поне вече имаме инструментите да управляваме натиска на кризата от гледна точка на вируса. Сега вече мораториумът ще престане да действа, но банките вече са провизирали евентуални бъдещи загуби от фирми и граждани, които няма да могат да си плащат. Отговорността ще бъде между участниците в кредитния процес – банките и клиентите.“
Лошите кредити намаляват по време на кризата
“Има бизнеси, които работят. Освен това всички мерки за подкрепа, които правителствата и централните банки направиха в Света и в Европа, водят до това, че може лошите кредити намаляват.“
