Дефицит от 1 млрд. лева във Фонд "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС) може да доведе до тежки проблеми за електроенергийната ни система, потенциално и до по-скъп ток с 15-20% за битовите потребители. Това каза председателят на енергийната комисия в парламента Делян Добрев по време на дискусия, организирана от Института за енергиен мениджмънт.
Дали обаче действително има сериозна опасност?
Още: Ще скочат ли цените на тока и горивата? Говори бившият енергиен министър Росен Христов (ВИДЕО)
Дефицит на хартия
Въпросният дефицит от 1 млрд. лева не е реален, а на хартия. Това е разликата между приходите във фонда, които постъпват и тези, които държавата е разчитала да постъпят.
Защо има такова разминаване – защото вноските във фонда идват от производителите на ток. Колкото по-ниска е цената на електричеството, толкова по-малко приходи. Вноската е 5% от приходите на производителите – внася се всеки месец.
Суровата за "експертите" от КЕВР картина
За сегашния регулаторен период (1 юли, 2023 г. - 30 юни, 2024 г.) държавата е смятала приходи при средна цена на тока от 250 лв. на мегаватчас. С днешна дата цената на борсата е под 140 лв. на мегаватчас – съгласно статистиката на борсата, през януари средната цена на базов товар е била малко над 175 лв. на мегаватчас, през февруари – малко над 136 лв. За цялата 2023 година средната цена е 203 лв., а за цялата 2022 година – 495 лв. 2022 година обаче беше първата година от войната в Украйна – след като зимата на 2022-2023 година не се получиха ценови шокове на енергийния пазар, нещата в Европа са спокойни и дори с цялостна тенденция в посока надолу. Защо тогава КЕВР смята, че цената отново ще тръгне нагоре е въпрос за експертите им. Едното обяснение е по-консервативен подход, за да има сигурност - грешката в сметките спрямо реалното положение обаче е в двуцифрено число в проценти.
Още: Ще има компенсации за скъпия ток, ето за кого ще бъдат
Още един фактор във връзка с този въпрос – в Европа има масов отказ от въглища (в България има протести на миньори), в рамките на Зелената сделка. Това означава и сериозен спад в търсенето на такъв ток, съответно спад на цената на въглеродните квоти. Председателят на ФСЕС Диян Червенкондев обясни, че при очаквана средна цена на квотите от 88 евро за тон за регулаторния период (от 1 юли 2023 г. до 30 юни 2024 г.), през февруари тя е достигнала 49 евро. Недостигът само по този приход на фонда е 700 млн. лева, предаде Investor.bg. Приходите от продажбата на квоти (има и определен брой безплатни, останалите над това ниво се продават) отиват във ФСЕС. Всъщност първоначалната идея за създаването на фонда беше да има компенсация за зелената енергия – ВЕИ производителите да получават компенсация, защото цената на техния ток е по-висока, а заради екоангажиментите ни от ЕС определен дял от произведения ток трябва да е от ВЕИ. Това обаче беше преди години – сега с цените от ВЕИ изобщо не е така, а на всичкото отгоре ВЕИ-тата работят най-вече по дългосрочни договори и са по-предвидими като стойност на тока, отколкото традиционно използвания сегмент на борсата ни "Ден напред": Доклад: Възобновяемите източници нарастват силно в световен мащаб до 2028 г.
Важността на ФСЕС
Фондът е своеобразен буфер – именно от него се вземат пари при спешен случай, а спешен (непредвиден) случай винаги може да има. Затова и незапълването му не е добра новина. Едно от най-прясно вменените му задължения е компенсации за ЕРП-тата, когато домакинствата излязат на свободния пазар. До 1 януари, 2026-та година обаче пазарната цена не може да е по-висока от определена от правителството граница, а ако има по-висока цена от тази граница, ЕРП-тата вземат компенсация. Тя е в размер на до 7% от определната от правителството цена за домакинствата: Без нощна тарифа за тока съвсем скоро: Бивш служебен зам.-министър коментира
Как ще има компенсация при фонд с по-малко приходи? Всъщност точният въпрос е за какво ни е компенсация, ако пазарната цена е по-ниска от горната граница, определена от правителството? Припомняме текста по-горе – пазарната цена сега стабилно се различава от очакванията на КЕВР. Но за Делян Добрев "дефицитът на ФСЕС тежи" и можело да трябва да се увеличат вноските за производителите на ток. Защо, след като няма нужда да се плащат компенсации т.е. няма нужда да се бърка във ФСЕС – това Делян Добрев не коментира.
Още: Обяснено: Свободният пазар на ток ще е като подписване на договор с телеком (ВИДЕО)
На събитието Червенкондев каза и, че има предвидени за бизнеса компенсации, които не са разплатени заради края на мярката за държавна помощ и тези средства отиват във ФСЕС.
Радев ни плаши с тока, както децата с Торбалан