Българските потребители ще бъдат по-силно засегнати от увеличаващите се цени на храните и енергията спрямо други граждани на Европейския съюз, тъй като ниските доходи у нас ще бъдат допълнително подкопани от ускоряващата се инфлация. Това става ясно от най-новия доклад на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) Regional Economic Prospects, публикуван на сайта на институцията.
Според доклада, ключов фактор за икономиката на България ще бъде ускорената инфлация в резултат на военния конфликт в Украйна, която допълнително ще удари ниските доходи на българските потребители.
"Друг ключов канал на смущения от войната е повишената инфлация, тъй като българските потребители ще бъдат относително по-засегнати от тези в други страни от ЕС от по-високите цени на храните и енергията, предвид ниските средни нива на доходите. Инфлацията се ускори до 12.4% през март 2022, като цените на храните се повишиха със 17.4% в сравнение с март 2021 година", пише в доклада на ЕБВР.
Допусканията в доклада са логични на фона на факта, че както доходите, така и покупателната способност в България са най-ниските в целия Европейски съюз. Това означава, че родните потребители са по-уязвими от резки покачвания в цените на стоки и услуги спрямо гражданите на други страни членки на ЕС с по-високи средни нива на доходите.
Според институцията, правителството има известно фискално пространство да приеме няколко краткосрочни мерки за противодействие на нарастващите цени, предвид ниските нива на публичния дълг.
ЕБВР отбелязва и намерението на управляващите да увеличат публичните инвестиции, въпреки, че в краткосрочен план може да има "ограничения в усвояването" заради забавянето на Плана за възстановяване и устойчивост. Според институцията, ефектът от тези средства от ЕС ще се усети в родната икономика чак от следващата година.
"След забавяне на приемането на Плана за възстановяване и устойчивост, увеличените средства на ЕС ще започнат да оказват въздействие върху икономиката от 2023 г. нататък", пише в доклада.
В контекста на заплахите за родната икономика от войната в Украйна, ЕБВР посочва, че българският туризъм е успял да се възстанови само частично през 2021 година, тъй като чуждестранните туристи са представлявали едва 57% от броя, отчетен през 2019 година.
Високата зависимост от руски енергийни доставки може да повлияе негативно и растежа в индустриалното производство у нас.
"Индустриалното производство обаче се възстанови силно през 2021 г., но войната срещу Украйна крие рискове за стабилен растеж, като се има предвид значителната зависимост на страната от внос от Русия (почти 10% от БВП през 2020 г.)", пише в доклада.
Заради предизвикателствата от войната в Украйна пред родната икономика, ЕБВР понижава прогнозата за икономически растеж на България до 2.5% за 2022 година. Понижението възлиза на 0.3 процентни пункта спрямо предходната прогноза на институцията от март тази година, която предвиждаше ръст на икономиката от 2.8% за тази година.
За следващата 2023 година се прогнозира брутният вътрешен продукт на страната да нарасне с 3%, като прогнозата отново бива занижена с 0.6 процентни пункта. В предходното издание на доклада се очакваше ръст от 3.6% през следващата година.
"Прогнозата за растеж на БВП за 2022 г. е преразгледана до 2.5%, тъй като проблемите с предлагането вероятно ще продължат, докато през 2023 г. е вероятно скромно възстановяване от 3.0% с повишен риск в случай на по-бързо нормализиране на инфлацията и стабилни инвестиции", добавят от ЕБВР.
Още: МВФ: Реформа на плоския данък може да намали неравенството в България
