Страните-членки от Европейския съюз отчитат значителни разлики в нивата си на фактическо индивидуално потребление през 2022 г. Те варират от 67 на сто от средното равнище в ЕС в България до 138% в Люксембург. Това показват най-новите данни на европейската статистическа агенция Евростат.
У нас фактическото индивидуално потребление на глава от населението, изразено в стандарти за покупателна способност, е нараснало спрямо отчетените през 2021 г. 65% и 58 на сто през предпандемичната 2019-а. Фактическото индивидуално потребление включва стоки и услуги, които са действително консумирани от гражданите на съответната страна, независимо дали те се купуват и плащат от домакинствата, държавата или организации с нестопанска цел. Показателят се разглежда като такъв за материалното благосъстояние на домакинствата, обясняват експертите на статистическата агенция, цитирани от Нова телевизия.
През миналата година 9 страни членки са имали по-високо от средното за ЕС фактическо индивидуално потребление на глава от населението, изразено в стандарти за покупателна способност. Най-високи нива са регистрирани в Люксембург (38% над средното за ЕС), Германия (19% над средното за ЕС) и Австрия (18% над средното за ЕС).
Междувременно 18 членки са отчели по-ниско от средното за ЕС потребление. Тази класация оглавява България (33% под средното за ЕС), следвана от Унгария (28% под средното за ЕС) и Словакия (27% под средното за ЕС).
Освен по отношение на фактическо индивидуално потребление, през 2022 г. България е била на последно място в ЕС и по брутен вътрешен продукт (БВП) на човек от населението, като показателят е бил на равнище от 59 на сто от средното ниво за ЕС. С малко по-добри резултати са били Словакия и Гърция - 68% от средното за ЕС ниво за всяка.
