Българската стопанска камара (БСК) призова Министерството на икономиката и индустрията да оттегли проекта за Закон за надценките на хранителните продукти. Това се посочва в писмо на работодателската организация до премиера Николай Денков и министрите на икономиката и на земеделието.
Още: Обявиха за кои хранителни продукти ще има таван на надценката
Предложеният проект за Закон за надценките на хранителните продукти предвижда ограничения върху ценовото определяне от страна на търговците на дребно с годишен оборот над 30 милиона лева, изразяващо се в определяне на горна граница за прилаганата от тях надценка на поне един продукт от видовете храни, за които ще се отнася, се казва в позицията.
Според Българската стопанска камара, законопроектът предвижда мерки, които няма да постигнат предвидените от МС цели. Също така, при изработването му не са взети предвид рисковете, които може да възникнат от намесата в пазарите на търговия с храни от малката потребителска кошница.
Към настоящия момент съществуват различни пазарни реалности от тези, които са послужили за оценка на въздействието на законопроекта. В резултат на това, стойностите, послужили като аргумент за внасяне на законопроекта, включително и нивото на инфлация, не са актуални към настоящия момент. Това поставя под съмнение необходимостта от приемането на такъв закон.
Законопроектът предвижда ограничение на пазара на дребно на стоки от малката потребителска кошница, които да доведат до ограничение на повишаването на цените. Тази част от веригата за доставки, обаче, не е определяща за възникналото поскъпване. То е резултат основно от поскъпването на цените на енергията и суровините за производството на тези продукти. Поради тази причина, предвидените мерки биха имали много ограничено въздействие върху ценовите равнища на продуктите в малката потребителска кошница.
Законопроектът не може да постигне целта - запазване на покупателната способност на потребителите с ниски до средни доходи, доколкото голяма част от тях живеят в по-малки населени места. В същото време, адресати на законовите задължения са търговци на дребно с годишен оборот над 30 милиона лева, чиито магазини са разположени основно в по-големите градове. Затова предложените норми ще имат много ограничено въздействие върху покупателната способност на тези потребители.
Съществува риск предложените разпоредби да повлияят неблагоприятно върху конкуренцията в пазарите за търговия на едро със съответните стоки.
Прилагането на предвидените мерки може да доведе до укрепване на пазарните дялове на определените от търговците на дребно доставчици, доколкото ще гарантира, че техните стоки се продават на по-ниска цена. Обстоятелството, че тези стоки ще получат и специално означение, също ще им предостави конкурентно предимство. В резултат от това, предприятията-доставчици ще се съревновават предимно ценово, за да бъдат определени за „привилегировани” доставчици, което може да доведе както до влошаване на качеството на предлаганите стоки, така и до пазарни злоупотреби, изразяващи се в определяне от страна на доставчици с пазарна мощ на изкуствено ниски цени, имащи за цел да изключат конкурентите от пазара.
Съществен недостатък при изработването на законопроекта е липсата на съгласуване с Комисията за защита на конкуренцията, за съответствието на закона с правилата за защита на конкуренцията, съгласно задължението, посочено в чл. 27 от Закона за нормативните актове, и съгласно правомощията на Комисията по чл. 8, ал. 12 от Закона за защита на конкуренцията.
В тази връзка, следва да се има предвид, че такова становище е поискано от КЗК и Комисията се е произнесла с решение № 23 от 10.01.2019 г. с отрицателно становище по идентичен законопроект - Проект на Закон за допълнение на Закона за защита на потребителите със сигнатура № 854-01-79 от 31.10.2018 г.
Не на последно място, считаме, че предложените санкции за нарушаване на разпоредбите на закона – до 2% от миналогодишния оборот, са несъразмерни спрямо защитавания от закона интерес, се казва още в позицията на БСК.
