България отбелязва нищожен напредък при икономическата свобода в страна, но той не е достатъчен, за да я измести по-напред от досегашната 46-та позиция сред 162 държави в годишния доклад за 2018 г. "Икономическа свобода по света”, изготвен от канадския институт "Фрейзър” и разпространен за България от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Докладът представя картината през 2016 г. – последната година, за която има налични официални данни за всички страни.
Хонконг и Сингапур отново са на челните две позиции, а Топ 10 се допълва от Нова Зеландия, Швейцария, Ирландия, САЩ, Грузия, Мавриций, Великобритания, Австралия и Канада.
Изследването измерва икономическата свобода (свободния избор, конкурентните пазари, защитата на собствеността, върховенството на правото и т.н.), анализирайки политиките и институциите в 162 държави. Представянето на държавите се изразява в резултат от 0 до 10 т., като 10 т. съответства на максимална икономическа свобода.
България постига в тазгодишното изследване 7.41 т. при 7.40 т. преди година и това трудно може да се определи като чувствителен напредък. Преди страната ни са държави като Ботсвана и Перу, а след нея в класацията - Уганда и Монголия.
От доклада става ясно, че позициите си държавата държи най-вече стабилната финансова система заради валутния борд, ниската инфлация, свободата на търговия, както и на плоския данък. Най-зле обаче отново се представя в сферата на съдебната система, където дори се отчита влошаване спрямо предходни години.
Най-високата си оценка България получава в категорията "Достъп до сигурни и стабилни пари" – 9.44 т.. Валутният борд продължава да гарантира стабилни пари, а инфлацията остава сравнително ниска (към 2016 г.). Страната отново получава максималния брой точки за възможността за свободно поддържане на банкови сметки в чуждестранна валута.
Резултатът при "Свобода на международната търговия" – 8.12 т., отразява ниските мита в международната търговия, но и отрицателното влияние на регулаторните пречки, посочват от ИПИ.
Сферата на регулиране на кредитите, труда и бизнеса държавата ни получава 7.61 т. заради относително слабото регулиране на кредитните пазари и същевременно - от тежките регулации за труда и бизнеса. Оценките отразяват сериозните регулации при наемането и освобождаването на работници, тежката и скъпа бюрокрация, множеството административни изисквания към бизнеса, както и високото ниво на корупция.
В категорията "Размер на правителството" България постига 7.02 т., където максимално положителен ефект има плоският данък, но общият резултат е намален заради размера на правителствените разходи и на държавните трансфери и субсидии.
Най-ниска оценка у нас продължава да получават съдебната система и правота на собственост – 4.83 т., където дори се отчита влошаване на показателите. Основните причини за това са ниските оценки за независимостта и безпристрастността на съда, както и за доверието в полицията. От всичките 42 индикатора в индекса най-ниските оценки за поредна година са именно за независимостта и безпристрастността на съда – с по 3.33 т. от максималните 10 т. в тазгодишното издание.
Резултатите на България от включването ѝ в индекса до момента отразяват развитието и проблемите на страната.