Извънредният труд, независимо дали в офиса или вкъщи, се е превърнал в широко разпространено явление в днешната работна култура. Тази практика обаче носи няколко вредни последици за физическото здраве, психическото благополучие и цялостната производителност.
На първо място въздействието на извънредния труд върху физическото здраве е значително. Продължителното седене и липсата на физическа активност могат да доведат до множество здравословни проблеми, включително затлъстяване, сърдечносъдови заболявания и мускулно-скелетни нарушения.
Удълженото работно време често води до недостатъчен сън, който влошава когнитивните функции и отслабва имунната система, което прави хората по-податливи на заболявания. Стресът, свързан с непрекъснатата работа, също може да доведе до хипертония и други заболявания, свързани със стреса. Освен това извънредната работа може да намали времето, което е на разположение за здравословни дейности като физически упражнения, правилно приготвяне на храна и релаксация, което засилва тези рискове за здравето.
Психичното здраве е друга критична област, която е засегната от прекомерното работно време. Непрекъснатата работа с минимални почивки води до умствена умора и прегаряне. Постоянният натиск за постигане на резултати и спазване на крайните срокове може да предизвика хроничен стрес, тревожност и депресия.
Спрете да работите извънредно в офиса и вкъщи - има последствия
Това психическо натоварване не само влошава качеството на живот, но и засяга когнитивните функции, като например вземането на решения, креативността и способността за решаване на проблеми. Размиването на границите между работата и личния живот, особено когато се работи от дома, може да засили тези проблеми. Липсата на ясно разграничение между работното и личното време може да доведе до постоянно състояние на "дежурство", което може да бъде психически изтощително и вредно за цялостното благосъстояние.
Друг важен фактор е въздействието върху личния живот и взаимоотношенията. Извънредният труд често означава да се жертва времето, което може да се прекара със семейството и приятелите. Това може да доведе до обтегнати отношения и чувство за изолация. Липсата на баланс между работата и личния живот може да доведе до намаляване на личното време, което е от съществено значение за релаксация и подмладяване.
Социалните контакти и времето, прекарано с близките, са жизненоважни за емоционалното здраве и благополучие. Когато работата навлиза в тези аспекти, това може да доведе до чувство на самота и откъснатост, които допълнително допринасят за стреса и проблемите с психичното здраве.
Как най-лесно да се справим със стреса на работното място?
Що се отнася до производителността, убеждението, че по-дългият работен ден е равнозначен на по-висока производителност, е погрешно. Проучванията показват, че след определен момент производителността на час намалява с увеличаването на работното време. Умората и намалената острота на ума водят до повече грешки и по-малко ефективна работа.
Хроничното извънредно работно време може да доведе до намаляваща възвръщаемост, когато служителите полагат повече часове, но постигат по-малко резултати. Това може също така да насърчи токсична работна култура, при която дългите часове се ценят повече от реалната производителност и резултатност, което води до неудовлетвореност на служителите и високо ниво на текучество.
Освен това икономическите последици за организациите могат да бъдат отрицателни. Някои от преките последици са повишените разходи за здравеопазване поради заболявания, свързани със стреса, по-високият брой отсъствия от работа и текучеството. Организациите могат също така да се сблъскат с намалена ангажираност и морал на служителите, което може да повлияе на цялостното представяне и иновациите.
