Твърди се, че сексът, децата и финансите са трите основни източника на конфликт в една връзка. Но за третото ни е най-трудно да говорим спокойно, балансирано. Разправата за пари всъщност са караници за чувства.
Има семейства, в които съпругът дава пари на жена си и изисква доклад за последната похарчена стотинка, а има и такива, където парите са „публично достояние“, но все пак много често те са обект на кавга между двама души, които обичат взаимно.
Жените са обвинявани, че са материалистки, но за сметка на това ние сме бременни, раждаме и отглеждаме дете. Затова искаме баща му да ни обгради със защита, за да гарантира оцеляването ни. Чиста биология.
И този модел до голяма степен се прилага! Мъжете по принцип не се притесняват от това, стига да се чувстват господари на къщата, а жените също - стига да са домакини. Проблемът започва, когато различията във възприятието на финансовите въпроси започват да разделят двойката.
Защото той не обича да харчи твърде много или тя си мисли, че той се опитва да я потисне. Това е един социален модел, а има и друг. Прилага се особено в големите градове - това е "равноправно", тоест и двамата хора печелят.
Е да, но според изследването повечето от отговорностите вкъщи все пак падат върху жената, дори когато тя печели и съфинансира къщата. Значи има две работни места, но домашната е неплатена.
Това е. Ако тя снабдява къщата и с материални ценности, възниква проблемът кой да "управлява" къщата, да създава топла, приятелска атмосфера и да гледа децата. Това е работа, "работа", която една съвременна жена би искала да сподели със съпруга си. Въпросът е готови ли са мъжете за тази промяна? Нещо повече, това не е проблем, пред който са изправени взаимоотношенията на индивидуално ниво, а е част от едно по-голямо цяло, системата.
Има и друг модел – връзки, в които жената печели повече, и дори такъв, в който само тя печели и издържа съпруга и децата си.
Този модел може да доведе до редица конфликти в отношенията. Когато един мъж печели по-малко, той може да се почувства унизен от жена, мъжествеността му (така може да го усети) е подкопана. Ако освен това той остане с впечатлението, че жената му не му се възхищава, не го обожава – това може да го подтикне да търси компенсация извън връзката. Той иска някой, който да го обича.
А какво мислите за подхода, че нито един от партньорите не е икономически зависим от другия? Предполага се, че това е истинско партньорство. Хората са заедно, защото искат, а не защото се страхуват да останат сами.
Тогава това е определена уговорка, а не връзка. Всеки е господар и владетел в собствената си страна.
Но и тук няма да липсват скандали. Зашото все един от двамата ще печели повече, ще доприняса за семейството с повече /говорим чисто финансово/, и няма да е далеч момента, когато ще посипва със сол главата на половинката си, че се отделила самостоятелно "а за нищо не става"...
